Ударът на кобрата

Алармена инсталация за сигнализиране при нахлуване на бололини.

Лазерите в пръстите му бързо откриха достъп до панела и Пири внимателно заопипва проводниците и детайлите в кутията. Логично беше подобно устройство да работи с автономно захранване и да се включва и изключва няколко етажа по-долу в същата сграда. Но ако квазаманците и тук бяха толкова предпазливи, колкото изглежда бяха във всичко…

Оказа се прав. Захранващата батерия заемаше почти три четвърти от обема на кутията.

За броени минути проследи проводниците и разбра системата. Ако прережеше главната захранваща линия тук, батерията — и което бе по-важно, аварийният пусков бутон — щеше да може да се включи във веригата. Ключът на батерията обаче изглежда беше конструиран за радиоуправление. Трябваше да намери някакъв друг начин да задейства инсталацията.

Докато извършваше предварителните настройки, му хрумна една идея. Може би щеше да свърши работа.

След около петнадесет минути аварийното пусково устройство беше преработено. Пири обърса потта от челото си и отдели един миг за изучаване на околността. Онази сграда сигурно бе кметството. Той огледа внимателно около нея и намери един покрив, върху който можеше да чака.

Погледна часовника си и се намръщи. Времето летеше, а с всяка изминала минута нарастваше вероятността квазаманците да убият някой от заложниците или да предприемат действия срещу „Капка роса“. Слезе от покрива и тихо затича по безлюдните улици.

Провървя му. Минути по-късно беше на избрания покрив, готов да действа. През две преки се намираше кметството. От приглушените звуци, които достигаха до ушите му, разбра, че около него наистина има много хора. На четири пресечки зад кметството беше алармената система за бололини и върху нея — откраднатата бинокулярна система за нощно виждане на убития квазаманец. Пири пое дълбоко дъх, повдигна левия си крак, прицели се и изпрати един маломощен бронебоен изстрел към нея.

Лазерният лъч индуцира електрически импулс в електронната част на апарата за нощно виждане. Направеното от Пири свързване го изпрати не към лещите, а към пусковото устройство на алармата.

Силен вой раздра тъмнината.

Пири беше готов. Все още съществуваше риск да бъде съгледан от някой случаен наблюдател, но бе невъзможно човек от улицата да чуе удара от скока. Той достигна края на покрива, скочи и зърна по улицата долу бягащи хора. Приземи се на съседния покрив, прекоси го тичешком и като отправи кратка молитва към бога на глупците, отново скочи.

Не се приземи върху покрива на кметството. Удари с крака по средата на фасадата, за да падне на улицата с по-малка сила. Сградата беше седеметажна, осветените прозорци свидетелстваха за напрегната работа вътре. Пири знаеше, че поема голям риск, като слиза на земята. Но кабинетът на градския наместник беше на приземния етаж, а кобрата бе готова да се обзаложи, че с присъщата им параноя квазаманците са разположили най-важните си комплекси под земята.

Приземи се на улицата. Нямаше никакво време за планиране и размисъл. Тридесетината души, които се виждаха, се разбягаха по посока на ревящата аларма, но двамата часовои пред вратата останаха на мястото си… и тяхното стъписване не се предаде на кацналите върху раменете им мохи.

Птиците обаче не видяха извадени оръжия и вместо да се приготвят за атака, учудено го заразглеждаха. Пири се прицели и застреля двете мохи още преди да бяха излетели. Часовоите реагираха със закъснение. Застреля и тях. С един скок премина трите метра, които го деляха от входа, и се вмъкна вътре.

Когато групата на Серенков беше на посещение тук, той не обърна достатъчно внимание на пътя, но за щастие вътрешното разпределение беше просто. Пири мина по главния коридор до първата пресечка и зави вдясно. В следващия коридор зави вляво и се насочи към центъра на сградата… И там, само на десет метра пред него, стояха двама облечени в ливреи пазачи. Спомни си, че ги беше видял пред кабинета на градския наместник.

Те го погледнаха изненадани, намръщиха се и посегнаха към револверите си. Пири ги застреля, след това уби и мохите, преди да са измъкнали ноктите си изпод пагоните на своите господари. Ободрявайки се наум, той бутна вратата и влезе с готови за стрелба ръце.

Сцената беше почти същата като онази, която бе видял последния път чрез сензорите на Джошуа. Но с две важни изключения: миризмите, които и той, и контактната група бяха избегнали по-рано, сега бяха непоносими. Полузадушен, той изведнъж спря; покритият с възглавници трон на градския наместник беше празен.

След няколко удара на сърцето Пири възстанови дишането си и възвърна гласа си. За хората, седнали пред ниските маси около трона, тези няколко секунди се оказаха спасителни. Той не знаеше дали парите усилваха мисловната им дейност или по природа бяха наблюдателни, но когато отново беше в състояние да действа, те бяха изчезнали. Очевидно се бяха досетили кой е. Като по даден знак, помещението се опразни.