Ударът на кобрата

Никой не откри огън срещу него. Линк го чакаше до отворения люк и когато се качи, го посрещна с непроницаема усмивка.

— Приветствам те със завръщането ти на кораба — каза той, стисна му ръката, погледна го бегло и обърна очи към града. — Нямаш представа колко щастливи бяхме всички, когато видяхме подадения от теб сигнал.

— Аз също бях щастлив, когато ви видях — може би по-щастлив от всички вас, взети заедно — отговори Джъстин и проследи погледа на Линк. Към покрайнините на града се приближаваха половин дузина коли и един автобус. — Изглежда е време да се махаме оттук.

Линк поклати глава.

— Карат Юри и Марк. Алмо е постигнал споразумение за тяхното освобождаване.

— Какво споразумение? — намръщи се Джъстин.

— Срещу някакво обещание преди да отлетим да не разрушаваме техните промишлени бази. — Линк погледна към Джъстин. — Защо не отидеш да ти прегледат раните? Аз ще се оправя самичък.

— Е… добре. — Нещо не беше в ред, но в момента Джъстин не можеше да разбере какво. Той се обърна, влезе в люка, отвори вътрешната врата и се озова право в ръцете на брат си.

Една минута стояха просто прегърнати. „Единият, който си свърши работата — с горчивина мислеше Джъстин, — и другият, който не успя.“

Срамът обаче отстъпи пред облекчението, че отново са в безопасност.

Джошуа освободи от прегръдката брат си, сложи ръка върху рамото му и двамата тръгнаха назад.

— Ранен ли си?

— Нищо ми няма — поклати глава Джъстин. — Какво стана след като излязох?

Джошуа погледна към люка.

— Хайде да отидем в салона, където можем да наблюдаваме конвоя — предложи той. — По пътя набързо ще ти разкажа.

Минута по-късно бяха в салона, където завариха Намиди и Кристофър да наблюдават външните монитори. Учените им кимнаха, без да откъсват очи от екраните. Това беше добре дошло за Джъстин; той вече бе приветствай като герой повече, отколкото заслужаваше.

— Къде е губернаторът? — попита Джъстин, когато двамата с Джошуа седнаха пред друг екран.

— В лечебницата с Майкъл. Ще се върне, когато дойдат другите двама. И Алмо е навън, отвъд лампите, които очертават пистата за приземяване. Оттам ще може да прикрива Дорджей. В случай че квазаманците са намислили нещо.

— Няма да има никакви проблеми — обади се Намиди. — Постигнатото споразумение е приемливо и за двете страни и както се вижда, квазаманците спазват обещанието си.

Джъстин изръмжа.

— Като онова с експлозивната яка?

Всички се обърнаха към него.

— Да не искаш да кажеш, че е било измама? — попита Кристофър.

— Искам да кажа, че славно ни изиграха. В цилиндрите е имало камери и рекордери, не експлозиви. Пуснали са Джошуа да влезе в кораба, за да огледат подробно „Капка роса“.

Кристофър тихо изруга.

— Но тогава сигурно са видели размяната ви. Боже мой! Цяло чудо е, че след всичко това си жив.

От съзнанието на Джъстин сякаш се вдигна някакво бреме. В тази светлина свършената от него работа в края на краищата не беше толкова лоша.

Конвоят навън спря на сто метра от „Капка роса“ и когато Телек се върна в салона, около колите вече се бе струпала тълпа квазаманци.

— Добре дошъл, Джъстин! Радвам се, че успя — каза тя разсеяно и се наведе над рамото на Кристофър. — Видя ли ги?

— Не ги виждам — отговори той. — Вероятно са в автобуса на отсрещната страна. — Кристофър посочи с ръка. В потвърждение на думите му от автобуса слязоха две фигури и с леко залитане нагазиха във високата до колене трева.

Серенков и Риндстат.

Двамата мъже тръгнаха към „Капка роса“ и краят на тълпата се отдръпна, за да им направи път.

— Следете за извадени оръжия — обърна се Телек към присъстващите в салона. — Не ми се иска в последната минута да станат жертва на някоя атака или друг подобен номер.

— Ако имаха такова намерение, нямаше ли да го извършат, когато Алмо, Майкъл и Дорджей бяха в ръцете им? — обади се Намиди.

— Може би — изръмжа Телек. — Но тогава бяхме нащрек. Сега сигурно очакват, че сме се успокоили. Във всеки случай, не им вярвам. Много лесно приеха споразумението.

— Както приеха моя ултиматум да върнат Декер на кораба — промърмори Джошуа. Джъстин погледна към брат си и видя, че той съсредоточено наблюдаваха приближаващи се мъже.

Телек проследи погледите на близнаците.

— Нещо не е наред ли?

— Кажи й, Джъстин — подкани го Джошуа, без да откъсва очи от дисплея.

Джъстин отново обясни за яката.

— Хъм — изсумтя Телек, когато той свърши. — Допускаш ли, че на някой от тях са имплантирали бомба или нещо подобно, Джошуа?

— Не зная — бавно отговори Джошуа. — Но нещо не харесва.

— И на мен. — Телек се замисли, взе микрофона и набра външните високоговорители. — Юри, Марк? Спрете за минутка!

Озадачени, двамата мъже спряха на около двадесет метра от шлюза.

— Какво има, губернаторе? Нещо не е наред ли? — извика Серенков.

— Искам двамата да се съблечете по бельо — нареди тя. — Предпазна мярка.

Риндстат погледна през рамо към смълчаните квазаманци.

— Не може ли без тази мярка? — извика той с дрезгав глас. — Нищо не са сложили в дрехите ни. Сигурен съм. Моля ви, нека се качим на кораба облечени.