Ударът на кобрата

— Нещо не е наред — промърмори Кристофър. Той взе микрофона от Телек и набра нов номер. — Дорджей, дай им знак тихо да ти съобщят какво става. — Без да чака потвърждение, Кристофър включи външния високоговорител. — Хайде, момчета, чухте какво каза губернаторът. Събличайте се.

После мълчаливо върна микрофона на Телек, която също така мълчаливо го взе. На екрана се виждаше как двамата мъже свалят куртките си. Тъй като знаеше и следеше, Джъстин видя, че Риндстат движи устни. Вече събуваха ботушите си, когато се чу тих глас:

— Марк казва, че са отровени… с някаква отрова върху метален поднос, подаден им от ръце в ръкавици, за да не се докосват до нея.

— Това обяснява защо с такава охота се съгласиха да ги пуснат — изръмжа Намиди. — Губернаторе, трябва веднага да ги вземем на борда и да ги сложим в анализатора.

Телек гледаше екрана и на лицето й се изписа ужас.

— Не са отровени — прошепна тя. — Заразени са. С нещо, което ще погуби всички ни.

За момент авентинците изпаднаха в шок. Първа дойде на себе си Телек.

— Алмо, върни се… използвай товарния люк, през който излезе! Дорджей, влез и затвори другата врата! Веднага!

— Какво? — изреваха в един глас Кристофър и Джошуа.

— Нямаме никаква алтернатива — озъби се Телек. Кокалчетата на пръстите й бяха побелели от стискане на микрофона, лицето й изглеждаше състарено. — Всички много добре знаете, че на борда нямаме изолационно помещение.

— Медицинският анализатор…

— Има голяма вероятност да не установи какво им е дадено — прекъсна тя Кристофър, — камо ли пък да знае как да се противодейства.

Джъстин усети, че под краката му палубата леко се разтърси, когато Пири затвори товарния люк. Миг по-късно разтърсването се повтори; Линк беше затворил главния люк.

На другия дисплей се виждаха Риндстат и Серенков. Бяха замръзнали от ужас.

— Хей! — изрева Серенков.

— Съжалявам — каза Телек и гласът й прозвуча тих като въздишка. Тя изглежда си спомни за микрофона и го вдигна до устата си. — Съжалявам — повтори тя. — Инфектирани сте. Не можем да рискуваме и да ви вземем на борда.

— Извадиха револвери — съобщи Намиди. — Разбраха, че сме узнали за инфекцията.

— Капитане… стреляйте с лазера към квазаманците — извика Телек по интеркома. — Ослепете ги. След това… след това се пригответе за излитане.

— Не можеш да ги оставиш тук.

Джъстин не беше забелязал, че Пири е влязъл в салона, но гласът му показа, че отдавна е вътре и знае всичко.

И че той не приема това решение.

Телек се обърна към него, но в очите й се четеше примирение.

— Каква друга алтернатива имам? — тихо каза тя. — Да ги сложим в скафандри за две седмици… и да наблюдаваме как умират, защото не можем да се доближим до тях и да опитаме някакво лечение?

— Останалите ще сме в скафандри — каза Пири.

— Кислородът няма да ни стигне за дълго — обади се Ф’ахл от мостика. — А зареждането от заразена атмосфера ще бъде много рисковано.

Лазерът освети квазаманците и екраните на дисплеите за кратко оживяха. До ушите на Риндстат и Серенков достигнаха револверните изстрели и писъците на мохите. Те излязоха от вцепенението и се втурнаха към „Капка роса“. „Насочват се към кораба за да ги прикрива — помисли си Джъстин, — докато не излети в космоса и не ги остави.“

И изведнъж намери изход.

— Алмо — извика той, прекъсвайки безцеремонно Телек. — Два скафандъра… на товарния люк! Бързо!

— Джъстин, току-що заповядах… — започна Телек.

— Можем да ги вземем в трюма — продължи Джъстин, а думите му се застъпваха, тъй като се опитваше да говори колкото се може по-бързо. — Той се затваря херметически… Там с ултравиолетови лъчи ще стерилизираме външната страна на скафандрите.

— И ще ги гледаме как умират? — озъби се Телек. — Трюмът дори няма истински шлюз и ние не разполагаме със средства за…

— Но корабите на трофтите имат! — извика Джъстин.

В салона настъпи тишина. Чуваха се само загряването на гравитационните двигатели и заглъхващият шум от стъпките на тичащия в коридора Пири.

Три минути по-късно, сред безразборен дъжд от квазамански куршуми „Капка роса“ излетя и се отправи към звездното небе. След час Серенков и Риндстат, с неопределена прогноза, бяха прехвърлени в изолационната кабина на един трофтийски кораб.

Малко по-късно „Капка роса“ беше в хиперпространството на път за дома.

23.

Авентинци тържествено посрещнаха „Менсаана“ след успешно изпълнената разузнавателна мисия. Участниците в мисията бяха поздравени официално от Съвета, донесените магнитни дискове — размножени и разпространени сред нетърпеливите учени из цялата планета.

Два дни по-късно значително по-скромно беше посрещната „Капка роса“.

Последната страница от предварителния доклад на Телек изчезна от комуникационния екран, председателят на Съвета въздъхна и изключи апарата.

— Някакъв коментар?

Коруин погледна баща си.

— Извадили са късмет — без заобикалки каза той. — Можеха десет пъти да бъдат избити.

Джони кимна.

— Да. Единствената грешка на квазаманците е, че са искали да получат колкото се може повече информация, преди да ги ликвидират. Имали са много възможности да взривят „Капка роса“.