Ударът на кобрата

— Аха. — Йорк натисна няколко клавиша и заразглежда обектите в долния край на екрана. Шест броя, скорост малко под свръхзвуковата, което не говори нищо за истинските им възможности… Движат се на югоизток, към селото, край което се намира „Менсаана“. Приблизително време на пристигане — около два часа. — Свържете ме с губернатор Телек — каза той през рамо.

Телек също спеше и когато дежурният офицер я събуди, Йорк имаше малко повече информация.

— Два са доста големи, може би транспортират войска — обясни той. — Другите четири са по-малки. Предполагам, че са разузнавателни или щурмови. Съществува голяма вероятност да са преоборудвани граждански модели, което е добре за нас.

— Е, все още нямат гравитационни двигатели — разсъждаваше на глас Телек. — В това поне сме сигурни.

— Не съвсем. — Йорк поклати глава. — Никой не слага гравитационни двигатели на щурмови хеликоптери… За маневриране на малко разстояние и с високи скорости са крайно неефективни. Освен това при нощни операции светлината от гравитационните двигатели на хеликоптера ще се вижда като летяща мишена.

— Значи имаме достатъчни основания да се безпокоим от тези хеликоптери.

— И още как! — изсумтя Йорк. — Във флота много използвахме хеликоптери и съм виждал да унищожават райони, два пъти по-големи от това село.

Образът на Телек върху екрана на интеркома сви устни.

— Само че ако квазаманците направят такова нещо, ще избият три хиляди души от своите хора.

— Аз също не вярвам, че са толкова отчаяни — съгласи се Йорк. — Пък и едва ли ще останат да висят над нас и да стрелят по кобрите, докато не разберат с какво стреляме ние.

— Значи психолозите да продължат работата си, а спомагателните екипи по-добре да се приземят?

— Спомагателните екипи непременно да се скрият. А „Менсаана“ трябва да се разкара оттам.

— По дяволите. — Телек захапа устна. — Прав си. Смяташ ли, че разстояние от сто километра ще е достатъчно?

— Колкото по-далеч, толкова по-сигурно. Но се махнете бързо, преди да наближат и да засекат гравитационните ви двигатели. Не ми се иска на собствен гръб да разберем ударната мощ на ракетите им въздух-въздух.

— Съвсем правилно. Капитан Шефърд, за колко минути можем да излетим?

— За три минути — чу се по интеркома гласът на капитана. — За временно убежище избрахме едно място на триста километра северозападно оттук. Чакаме вашето одобрение.

— Какво? Точно по пътя на хеликоптерите? — намръщи се Йорк.

— Не, на няколко километра от него. Там има дълбок разсед. Това е последното място, където квазаманците биха очаквали да се скрием.

— Чудесно — одобри нетърпеливо Телек. — Да тръгваме. Когато останем свободни, ще разгледам картите. Декер, наблюдавай хеликоптерите и ако се покаже нещо друго, веднага ме уведоми.

— Слушам — каза Йорк. — Вие също следете екраните… Може квазаманците да са докарали противосамолетни ракети или да са разположили наблюдатели под дърветата.

— Всичко предвиждаш! — отвърна сухо Телек. — Вече трябва да тръгвам. Свържи се с Майкъл. Ще говорим по-късно.

Образът на Телек изчезна от екрана.

— Сега поне не могат нито да блокират, нито да подслушват връзките ни — каза дежурният офицер.

— Стига през последните шест седмици да не са научили за предавателите с разделена честота — коригира го мрачно Йорк. — Във всеки случай, аз не бих разчитал на това. — Той пое дълбоко дъх и прогони всякаква мисъл за сън. — Е, господа, да се хващаме за работа. Пълно наблюдение на селото и всичко около него в радиус от хиляда километра. Ако забележите някакво движение, веднага ми докладвайте.

На около петдесет километра западно от селото хеликоптерната формация се разпадна; две от по-малките машини се насочиха право към селото, другите го обградиха от север и от юг. Кобрите на Уинуърд се приготвиха за атака, но хеликоптерите само прелетяха над селото, прегрупираха се на изток и се отправиха на север. Известно време летяха над пътя и спомагателна група едно на Пири бързо се разпръсна. По нищо не пролича дали ги откриха. Хеликоптерите продължиха на север и някъде близко до следващото село, изчезнаха от екраните на „Капка роса“.

— Смяташ ли, че са ни открили? — обърна се Джъстин към Пири, когато десетте кобри на спомагателната група предпазливо се върнаха на позицията си край пътя.

— Трудно е да се каже — въздъхна Пири и погледна часовника си. До изгрев слънце имаше още час и половина… достатъчно време екипажите да заредят с гориво, да попълнят боеприпасите си, дори да поседят и да обсъдят стратегията си и пак да се върнат, преди да съмнало. — Зависи колко добри са апаратите им за инфрачервено виждане. При този плътен балдахин от дървета радарите и сензорите за откриване на движещи се обекти са безполезни.

— Мисля, че ако ни бяха открили, щяха да ни атакуват — обади се една от другите кобри.

— Освен ако не продължават да мислят, че в тъмнината не сме ги забелязали — каза Пири. — В такъв случай може би ще предпочетат да не се лишават от тайните си съгледвачи, като изпепелят двадесеткилометровия участък от гората на север.