Уикендът на Остърман

— Преди дванайсет месеца на границата с Албания беше извършена подобна размяна. Четирийсет и пет дни продължиха пазарлъците. Бях там, затова сега съм тук. По време на размяната с нас се свързаха няколко служители на тяхното външно министерство. Най-добре бих ви ги описал, ако ги нарека „поддръжници на умерената линия“. Същите като нашите.

— Разбирам на какво се противопоставят нашите. На какво обаче се противопоставят съветските?

— На същото. В Президиума са привържениците на твърдата линия в политиката на милитаристите.

— Ясно.

— Осведомени сме, че съветските милитаристи са определили краен срок за последната фаза на операция „Омега“. В този ден планът ще бъде изпълнен. Без да бъдат предупредени, стотици властни ръководни кадри в американските бизнес общества ще бъдат намерени и заплашени с политическо унищожение, ако не се подчинят на дадените им заповеди. Резултатът би могъл да бъде голяма финансова криза. Не е изключена и икономическа катастрофа… Това е истината. Край на първия етап.

Танър стана от стола, дръпвайки от цигарата си. Започна да крачи напред-назад пред бюрото.

— С тази информация мога ли да реша да изляза оттук?

— Да.

— Вие сте опасен човек! Господи, наистина сте опасен! … Лентата се върти. Продължавайте.

— Добре. Втори етап. Знаехме, че „Омега“ е съставена от съвсем същия вид хора, които щеше да атакува. Трябваше да бъде така, в противен случай връзките никога нямаше да се осъществят и уязвимите места никога нямаше да се открият. По същество бяхме наясно какво да търсим. Хора, които можеха да проникнат в големите компании, които работеха в тях или с тях, които можеха да се свържат с необходимите лица… Както вече споменах, „Омега“ е кодовото название на група агенти. Има също така и географско кодово название, както и централа за препращане на информация. След като е преминала през този източник, достоверността й, както може да се предполага, се установява поради своята оперативна секретност. На географското кодово название на „Омега“ е трудно да се направи точен превод, но най-близкият е „Бездна от… кожа“ или „Козя кожа“.

— „Бездна от кожа“? — Танър изгаси цигарата си.

— Да. Не забравяйте, че го научихме преди повече от три години.

След година и половина упорито търсене набелязахме единайсет участъка в страната, а един от тях трябваше да бъде „Бездна от кожа“…

— Един от тях е Садъл Вали28, Ню Джърси?

— Нека да не бързаме.

— Прав ли съм?

— Поставихме агенти в тези участъци — продължи мъжът от ЦРУ, без да обръща внимание на въпроса на Танър. — Проверихме хиляди граждани — много скъпа операция — и колкото повече разследвахме, толкова повече доказателства получавахме, че Садъл Вали е „Бездна от кожа“. Работата беше свършена точно. Водни знаци върху канцеларските материали, анализ на частици прах по секретните документи, които немският офицер ни донесе, когато премина на наша страна, хиляди други неща, проверени понякога многократно… Но главно информация за някои граждани, открита по време на разследванията.

— Мисля, че вече трябва да стигнете до същността на въпроса.

— Вие ще решите дали да го направите. Почти съм на края на втория етап. — Танър остана безмълвен, ето защо Фасет продължи:

— Вие сте в състояние да ни окажете огромна помощ. В една от най-деликатните операции в сегашните отношения между Съединените щати и Съветите вие можете да направите това, което никой друг не е в състояние да направи. Може би ще ви хареса, защото както вероятно сте разбрали от думите ми, поддръжниците на умерената линия и от двете страни в момента работят заедно.

— Моля ви да ми разясните по-подробно.

— Само фанатиците подкрепят този вид екстремизъм. И за двете страни е прекалено опасно. В съветския президиум има борба за власт. Поддръжниците на умерената линия трябва да надделеят заради нас. Единият начин да го постигнем е да разобличим поне част от „Омега“ и да осуетим датата за началото на операцията.

— А аз какво мога да направя?

— Вие познавате „Омега“, мистър Танър. Познавате „Омега“ много добре.

Танър затаи дъх. За момент му се стори, че сърцето му е спряло. Почувства, че кръвта нахлу в главата му. Започна да му прилошава.

— За мен подобно твърдение е невероятно.

— Ако бях на ваше място, и за мен би било. Независимо от всичко обаче е вярно.

— И, доколкото разбирам, стигнахме до края на втория етап?… Копеле! Кучи син! — Гласът на Танър излизаше почти като шепот.

— Можете да ме наричате както си искате. Ударете ме, ако имате желание да го направите. Аз няма да отвърна на удара… Казах ви, че вече съм минал през подобно нещо.

Танър стана от стола и стисна с пръсти челото си. Обърна се с гръб към Фасет, а после рязко се завъртя.

— Ами ако не сте прав? — прошепна той. — Ако проклетите ви идиоти са направили още една грешка.

— Не са… Не можем да твърдим, че сме проучили изцяло „Омега“. Но сме стеснили кръга. Вие сте в уникално положение.

Танър отиде до прозореца и започна да вдига щората.

— Не я докосвайте Свалете я! Фасет скочи от стола, хвана китката на Танър с едната ръка, а с другата връвта на щората. Танър погледна агента в очите.