Ултиматумът на Борн

— В този момент съм най-трезвомислещият човек, когото си виждал — прекъсна го рязко и бързо Джейсън, загледан в носещите се покрай него, изпаднали в паника жители на Новгород. — Няма нито един здравомислещ генерал в съветската армия — същата онази армия, която си възвърна Сталинград, — който не би се съгласил с мен… Това се нарича „предварително пресметнати загуби“ и този термин е обусловен от много сериозни причини. Той означава, че сега ще платиш много по-малко от това, което ще получиш, отколкото ако трябва да плащаш по-късно.

— Искаш твърде много! Тези хора са мои другари и приятели — те са руснаци. Ти би ли стрелял в тълпа американци? Само с едно движение на ръцете си да убия десетина души! Рискът е твърде голям!

— Нямаш избор. Ако Чакала се добере до мен, а аз ще усетя, ако го стори, ще хвърля граната и ще убия двадесет.

— Мръсно копеле!

— Така е, Бен. Когато се касае за Чакала, наистина съм такъв. Не мога да му разреша повече да живее — светът не може повече да го търпи. Действай!

Младият инструктор на име Бенджамин заплю Джейсън в лицето, после се извърна и с мъка си запробива път към караулното и скритото зад него тяло на убития полковник. Джейсън почти несъзнателно изтри лицето си с опакото на ръката, а вниманието му бе приковано изцяло върху оградения паркинг. Погледът му се мяташе от една сянка към друга, като се опитваше да разбере откъде дойде автоматният откос, въпреки че знаеше, че е безпредметно — Чакала сигурно вече бе променил позицията си. Преброи девет превозни средства освен цистерната, паркирани до оградата: две комбита, четири лимузини и три фургона. Всички бяха американски марки или поне ги имитираха. Карлос се криеше зад някоя от колите или зад самата цистерна, макар че това беше най-малко вероятното — тя беше най-далеч от отворената врата на оградата, през която се минаваше за караулното, а от там за тунела.

Джейсън приклекна и запълзя напред. Достигна ниската ограда, а зад него оглушителната врява и хаосът продължаваха. Всяко мускулче на ръцете и краката му го болеше, навсякъде чувстваше спазми, навсякъде! Не мисли за тях, изхвърли ги от съзнанието си. Вече си толкова близо, Дейвид! Продължавай. Джейсън Борн знае какво да прави. Вярвай му!

А-а-а! Той се прехвърли през оградата. Дръжката на прибрания в ножницата щик се заби в бъбрека му. Не, няма болка! Вече си много близо, Дейвид — Джейсън. Послушай Джейсън!

Прожекторите — някакво погрешно натиснато копче ги караше да се мятат като обезумели и да правят резки кръгове — заслепяващо, неспирно! Къде би отишъл Карлос? Къде би се скрил? Блуждаещите лъчи проникваха навсякъде. Изведнъж, през един вход, който Джейсън не можеше да види от другия край на оградения паркинг, влетяха две полицейски коли с виещи сирени. От всяка врата изскочи по един човек и противно на очакванията му, всички се хвърлиха към оградата зад превозните средства и като притичваха от една кола към друга се насочиха към отворената врата, към караулното и тунела.

Настъпи рязка промяна в пространството и времето. И в хората! Последните четирима от втората кола изведнъж станаха трима — а само след няколко секунди се появи и четвъртият. Но не беше същият — униформата беше различна! В нея забеляза нещо червено и оранжево, а офицерската фуражка с козирка имаше златен кордон. Самата козирка беше по-голяма, а върхът на фуражката — по-заострен от тези в американската армия. Какво му напомняше? И изведнъж Борн се сети. Това беше испанска униформа! Точно така! Карлос беше проникнал през испанската зона и тъй като говореше перфектно руски, използваше униформата на висш офицер, за да избяга от Новгород.

Джейсън скочи с изваден пистолет и се втурна през посипаната с чакъл площадка, а с лявата си ръка бръкна в джоба на куртката, за да извади предпоследната сигнална ракета. Дръпна предпазителя и запокити горящата пръчка над колите и извън оградата. Бенджамин нямаше да я види от караулното помещение и нямаше да я сбърка със сигнала за затваряне на вратата на тунела. Онзи сигнал щеше да последва съвсем скоро, но сега беше още рано за него, дори и с няколко секунди.

— Это срочно! — изрева панически един от бягащите мъже, като се извъртя и видя съскащата, заслепяваща ракета.

— Скорее! — извика друг и се втурна покрай тримата му спътници към изхода. Под светлината на безумно въртящите се на всички страни прожектори Борн преброи седем фигури, които се откъснаха от последната кола и се смесиха с тълпата на входа на тунела. Осмият не се появи. Испанската офицерска униформа не се виждаше никъде. Чакала беше в капана.