Ултиматумът на Борн

Отначало Джейсън не разбра откъде идва ударът — имаше чувството, че лявата половина на черепа му се разцепва. После съобрази, че сам си беше виновен — беше се подхлъзнал на оплискания с кръв чакъл и се беше стоварил върху металната решетка на микробуса. Но това нямаше значение, нищо нямаше значение!

Карлос Чакала бягаше! Невероятното объркване наоколо му даваше стотици възможности да се измъкне от Новгород. Значи всичките му усилия са били напразни!

Но му оставаше още една граната. Борн я извади и я запрати зад микробуса в центъра на паркинга. Последва взрив и Джейсън се изправи. Надяваше се, че граната ще накара Бенджамин да държи района под око.

Като се олюляваше и пристъпваше с усилие, Джейсън се отправи към вратата в оградата, която водеше към караулното и тунела. Боже мой, Мари, не успях! Толкова съжалявам. Напразно. Всичко е било напразно. И тогава като че цял Новгород му се изсмя в лицето — той съзря, че някой бе отворил желязната врата на тунела и бе осигурил на Чакала желания път към свободата.

— Арчи? — Учуденият глас на Бенджамин се извиси над останалите звуци. Младият руснак изскочи от караулното и се втурна към Борн. — Всемогъщи Боже, мислех си, че си мъртъв!

— И затова отвори вратите и остави палача ми да се измъкне! — едва можа да извика Джейсън. — Защо не изпрати и лимузина да го вземе?

— Погледни по-внимателно, професоре — предложи задъханият Бенджамин, като се спря пред Борн и заоглежда смазаното му лице и изцапаните му с кръв дрехи. — Недовиждаш от старостта.

— Какво?

— Врати ли искаш? Ето ти ги.

И инструкторът изкрещя на руски някаква команда към караулното. Само след секунди огромната желязна врата се спусна и закри входа на тунела. Борн не я беше виждал в такова положение преди, но тя изглеждаше някак странно — изкривена и издута.

— Стъкло — обясни Бенджамин.

— Стъкло ли? — слиса се Джейсън.

— Във всеки край на тунела има стъклени стени, дебели двадесет сантиметра, които са затворени херметически.

— Какво говориш?

Но обяснения не се наложиха. Изведнъж в тунела заприиждаха гигантски вълни, които се разбиваха в стените на огромен аквариум — тунелът се пълнеше с водите на река Волхов. Ненадейно в растящата бушуваща стихия се мярна нещо — някакъв предмет… някакво тяло! Борн се вцепени, очите му щяха да изскочат от шока, устата му се отвори, но оттам не излезе нито звук. С последни сили се затича напред, като силно залиташе. На два пъти дори се свлече на колене, но постепенно крачките му ставаха все по-бързи и накрая Джейсън се втурна към масивната стъклена стена, която преграждаше входа. Прилепи ръце към стъклото и се облегна на него. Само на сантиметри пред очите му се разиграваше зловеща сцена — трупът на Карлос Чакала, облечен в гротескна униформа, се удряше непрестанно в железните пръчки на вратата, чертите на смуглото му лице бяха изкривени от ненавист, очите му бяха като стъклени топчета, в които се беше запечатало проклятие към смъртта, която го бе изненадала.

Джейсън Борн не сваляше студения си поглед от него; устата му бе здраво стисната; лицето му бе лице на убиец, победил друг убиец. Полека-лека обаче изразът му омекна, устните му се отпуснаха — това вече беше Дейвид Уеб, човекът, от чийто гръб се бе смъкнало бремето на един омразен свят.

— С него е свършено, Арчи — отбеляза Бенджамин, застанал до Джейсън. — Никога вече няма да видиш това копеле.

— Ти наводни тунела — простичко каза Борн. — Как разбра, че е той?

— Ти нямаше автомат, а той имаше. Честно казано, си помислих, че предсказанието на Крупкин се сбъдва, че ти си мъртъв, а убиецът ще се измъкне безпрепятствено. Така си мислех, а униформата на Карлос го потвърди. Изведнъж всичко, което стана след „испанската“ зона, ми се изясни.

— Как разпръсна тълпата?

— Казах им, че насам са пратени салове да ги прекарат през реката и че ще спрат на около две мили на север… А Крупкин ми поръча да те изведа оттук. И то веднага. Да тръгваме, площадката за хеликоптери е на повече от половин километър оттук. Ще идем с джипа. Побързай, за Бога.

— Крупкин ли ти нареди така?

— И то от болничното си легло — побеснял от яд.

— Какво имаш предвид?

— Трябва да го знаеш. Някой от богоизбраните, Крупкин не знае кой точно, се е разпоредил да не излизаш оттук при никакви обстоятелства. Направо казано, нямаше начин да се измъкнеш, но в началото никой не подозираше, че проклетият Новгород ще пламне целият. Това ще бъде нашата защита.

— Нашата ли?

— Не аз съм твоят палач — друг е. Тази заповед не е стигнала до мен, а в сегашната бъркотия няма и да стигне.

— Почакай! Къде ще ме отведе хеликоптерът?

— Стискай палци, професоре, и се надявай, че Крупкин и американският ти приятел знаят какво правят. С хеликоптера ще идеш до Йелск, а оттам със самолет до Зомош, през полската граница, където неблагодарният сателит очевидно е разрешил на ЦРУ да си установи подслушвателен пост.

— Божичко, там е все още територия на съветския блок!