Ултиматумът на Борн

— Това е действителността, докторе. Ще станеш свидетел как суверенни и мощни държави организират една от най-крупните операции за прикриване на престъпления в съвременната история. А най-отвратителното е, че може и да са прави. Ако „Медуза“ бъде изобличена напълно, а ако изобщо се захванат с нея, изобличението ще е наистина пълно, хората с право ще изхвърлят онези копелета, но някои от тях няма да са виновни — покрай сухото ще гори и суровото. Това обаче ще предизвика вакуум по върховете, а в тези времена това е недопустимо. По-добре злото, което вече познаваш, отколкото новото, което ще го замени.

— И какво ще стане?

— Размяна — замислено изрече Крупкин. — Мрежата от операциите на „Медуза“ е толкова голяма от географска и структурна гледна точка, че е почти невъзможно да бъде разплетена. Москва праща Оугълви обратно с група финансови анализатори. Те ще започнат съвместно с нашите хора да демонтират структурите на „Медуза“. Според Холанд, накрая ще се свика неофициална и никъде необявена среща на финансовите министри от страните на НАТО и Източния блок. Там, където фондовете на „Медуза“ са самовъзпроизвеждащи се или могат да бъдат погълнати от националните икономики на съответните страни, ще се стигне до ограничителни съглашения по отношение на всички участници. Основната цел ще бъде да се предотврати масовото затваряне на фабрики и фалитът на много компании.

— Като по този начин бъде погребана „Медуза“ — предположи Панов. — Това също е история, макар и ненаписана и непризната — каквато си беше и от самото начало.

— Точно така — призна Алекс. — Волно или неволно, всеки може да участва в далаверите.

— Ами хора като Бъртън в Обединеното командване и Аткинсън в Лондон?

— Ще бъдат използвани само като куриери и параван. Те са извън играта по здравословни причини и, повярвай ми, проявяват разбиране.

Панов се намръщи, докато наместваше раненото си тяло в стола.

— Макар че това едва ли може да бъде извинение за престъпленията му, Чакала също преследваше подобна цел, нали? Ако не го преследвахте, нямаше да откриете „Медуза“.

— Съвпадение на злото, доктор Mo — отвърна Конклин. — Не мога да го предложа посмъртно за медал.

— За мен е повече от съвпадение — поклати глава Панов. — Дейвид в последна сметка беше прав. Дали случайно, или нарочно, но връзка все пак имаше. Някой в „Медуза“ е имал убиец или убийци, които са използвали името Джейсън Борн и са премахнали високопоставена личност в собствената област на Чакала. Този някой си е давал сметка какво прави.

— Имаш предвид Тигартън, разбира се.

— Да. Тъй като Борн е бил набелязан от „Медуза“ да бъде ликвидиран, нашият жалък предател Десоул е трябвало да им каже за операцията „Тредстоун“ — може би не името, а същността й. Когато в „Медуза“ са научили, че Джейсън-Дейвид е в Париж, са използвали първоначалния сценарий — Борн срещу Чакала. Като са избрали точно този начин да ликвидират Тигартън, те много точно са предположили, че са открили най-смъртоносния си партньор, който да проследи и убие Дейвид.

— Това го знаем. После?

— Не разбираш ли, Алекс. Като си помислиш, Брюксел беше началото на края и затова Дейвид използва онова лъжливо обвинение, за да съобщи на Мари и на Питър Холанд, че е още жив. Помниш ли онази карта, на която Андерлехт бе ограден с червено?

— Просто ни даде надежда. Не разчитам много на надеждата, Mo.

— Той направи повече от това. Онова съобщение накара Холанд да подготви всички постове в Европа да посрещнат Джейсън Борн, убиеца, и да използват всички възможни средства, за да го върнат тук.

— Ходът му успя. Не винаги става така.

— Успя, защото преди няколко седмици Джейсън Борн разбра, че за да може да хване Чакала, трябва да намери връзка между себе си и него — някоя отдавна забравена връзка, която да бъде извадена на повърхността. Той успя и ти успя!

— По дяволски заобиколен начин — призна Конклин. — Стремяхме се към целта, това е всичко. Трябваше да работим само с възможности, вероятности, абстракции.

— Абстракции? — попита тихо Панов. — Толкова погрешно пасивен термин. Имаш ли представа каква буря в разума предизвикват абстракциите?

— Не разбирам какво ми говориш.

— За онези сиви клетки, Алекс. Те полудяват и започват да се мятат като безкрайно мънички топчета за пинг-понг, стремящи се да намерят тунелчета, през които да се стрелнат, водени от собствените си вродени импулси.

— Тук вече ме уби.

— Ти сам го каза — съвпадение на злото. Но аз бих го нарекъл иначе — магнит на злото. Създадохте го вие с Дейвид и той привлече „Медуза“.

Конклин извъртя стола и го придвижи към балкона, облян в оранжевия блясък на хоризонта, надвиснал над тъмнозелените острови на Монсера.

— За съжаление, нещата не са толкова прости, Mo — бързо изрече той.

— Може ли по-ясно?

— С Крупкин е свършено.

— Какво?

— Скърбя за него като за приятел и като за невероятен противник. Той направи за нас всичко, което можа, а когато всичко свърши, постъпи така, както беше правилно, а не както му беше наредено. Остави Дейвид жив и сега плаща за това.

— Какво му се е случило?