Unknown

— Мислех, че съм – промърмори Ед и нещо в засраменото му изражение изглежда накара високия детектив да се смили:

— Бил си каубой, преди да постъпиш на работа в железниците? – попита Бел.

— Да, сър, трябваше ми работа

Очите на Бел се смекчиха до по-топъл оттенък на синьото и устните му се раздалечиха в приятелска усмивка. Извади една златна монета от джоба, скрит във вътрешността на колана му:

— Заповядай, Ед. Намери си пържола за насиненото око и си вземете нещо за пиене.

Пазачите кимнаха.

— Благодаря, господин Бел.

Бел най-сетне насочи вниманието си към президента на „Южен Пасифик“, който не отделяше от него намръщения си изпълнен с очакване поглед:

— Господин Хенеси, ще ви докладвам веднага щом получа възможност да се изкъпя и да сменя тези дрехи.

— Носачът ще ти донесе багажа – каза Ван Дорн с усмивка.

Детективът се върна след двайсетина минути, с подстригани мустаци, заменил дрехите на скитник със сребристо сив триреден костюм, ушит от фина, дебела английска вълна, подходяща за есенните студове. Носете бледосиня риза, а около врата му имаше виолетова вратовръзка, която подчертаваше цвета на очите му.

Айзък Бел бе напълно наясно, че трябва да подхване случая по възможно най-подходящия начин, като преди всичко изясни, че той, а не властният президент на железопътната компания, ще дава тон в разследването. На първо време отвърна на топлата усмивка на Лилиан Хенеси. След това се поклони учтиво на чувствената тъмноока жена, която бе влязла съвсем тихо и бе седнала на коженото кресло. Най-накрая се обърна към Озгуд Хенеси:

— Не съм напълно убеден, че инцидентите са саботаж.

— Са и още как, по дяволите! Стачниците вилнеят из целия Запад. А сега и паниката на Уолстриит разпалва още повече радикалите и агитаторите.

— Истина е – отвърна Бел, – че стачката на трамвайните работници в Сан Франциско и тази на телеграфистите от „Устърн Юниън“ успяха да вгорчат живота на профсъюзните работници. И дори водачите на Западната миньорска федерация, които в момента са по съдилищата, наистина да са организирали заговор за убийството на губернатора       Стюненбърг – обвинение, в което изпитвам съмнения, понеже детективската работа по този случай беше наистина немарлива, – е очевидно, че няма недостиг от радикалисти, готови да заложат динамита в портала на губернатора. А и убиецът, които извърши атентата срещу президента Маккинли, едва ли е единственият анархист по тези земи. Но… – Айзък Бел направи пауза, за да насочи втренчения си поглед с пълна сила към Хенеси. – Господин Ван Дорн ми плаща да залавям убийци и банкови обирджии из целия континент. Всеки месец ми се налага да се возя в повече специални влакове, експреси и „летящи“ локомотиви, отколкото на някои хора им се събира за цял живот.

— Какво общо имат вашите пътувания с нападенията срещу моята компания?

— Влаковите катастрофи са често срещано нещо. Миналата година от „Южен Пасифик“ са изплатили два милиона долара в компенсации за ранените по време на такива инциденти. Преди да е изтекла 1907 година, ще са се случили десет хиляди катастрофи, осем хиляди дерайлирания и над пет хиляди смъртни случая. Като чест клиент на железниците приемам по-скоро лично събития, при които вагоните се наблъскват едни в други като телескоп

Озгуд Хенеси придобиваше все по-розов цвят, докато гневът започваше да клокочи в него.

— Ще ви кажа същото, което бих казал на някой анти реформист, решил, че железниците са корена на всяко зло. Линиите „Южен Пасифик“ имат над сто хиляди служители. Работим като луди, за да превозим сто милиони пътници и триста милиона тона в товари всяка година!

— По една случайност обожавам влаковете – каза меко Бел. – Но железопътните работници не преувеличават, когато твърдят, че тънкият стоманен фланец, който удържа колелото върху релсата, е на „два сантиметра между нас и вечността“.

Хенеси стовари ръка върху масата.

— Тези убийци радикали са заслепени от собствената си омраза! Не виждат ли, че скоростта, която им предоставят железниците, е Божи дар за всеки мъж и жена на този свят? Америка е огромна! По-голяма от потъналата в разногласия Европа. По-широка от разединен Китай. Железниците ни обединяват. Как ще се придвижват хората без нашите влакове? С дилижанси? Кой ще откара реколтата им на пазара? Биволите? Мулетата? Само един от моите локомотиви тегли повече товар от всички каруци на заселниците, които някога са имали късмет да прекосят равнините… Господин Бел, чували ли сте за „Летящия Томас“?

— Разбира се. Летящият Томас е четири цилиндров автомобил с мощност шейсет конски сили, модел 35. Произвеждат ги в Бъфало. Възлагам големи надежди, че компанията „Томас“ ще спечели състезанието от Ню Йорк до Париж следващата година.

— Защо според вас са кръстили автомобил на железопътен влак? – изрева Хенеси. – Скорост! Летящият влак е мощен влак, известен с невероятната си скорост! И…

— Скоростта е нещо прекрасно — прекъсна го Бел.

— ето защо…