Unknown

— Има една стара приказка: „За „Южен Пасифик“ няма невъзможни неща“. Онова, което всъщност искаме да кажем ние, хората от железниците е, че вършим всичко. Полагаме собствените си пътища и релси. Сглобяваме собствените си локомотиви и вагони. Строим мостовете си – четиридесет на брой при последното разрастване, плюс Каскейд Кениън.

Копаем тунелите си – преди да приключим, ще наброяват петдесет. Поддържаме собствените си машини. Изобретяваме специално пригодени снегорини за придвижване в Хай Сиера за зимата и огнени влакове за през лятото. Ние сме предприятие с възможности.

И без да смекчава тон, нито дори с намек за усмивка, прибави:

— В залива Сан Франциско пътниците, които превозваме от Оукланд Мол до града, твърдят, че в работилниците ни дори печем поничките, които продаваме на фериботите. Без значение дали им харесват, или не, ги ядат. „Южен Пасифик“ е могъщо бизнес начинание. Без значение дали ни харесвате, или не.

С кървясали очи Джетро Уат огледа орнаментирания бар, отрупан с кристални гарафи и облиза устни.

— Могъщите бизнес начинания имат много врагове. Ако някой има нещастието да стане наопаки от леглото сутрин, нищо чудно да обвини железниците за това. Ако реколтата му не сполучи, ще обвини железниците. Ако изгуби фермата си, ще обвини железниците. Ако профсъюзът му не може да увеличи надниците, ще обвини железниците. Ако го уволнят по време на финансовата паника, ще обвини железниците. Ако банката му затвори врати и не може да изплати вложенията му, ще обвини железниците. Понякога полудява дотам, че да използва експресния влак за някой и друг дребен превоз. Някой и друг обир. Но по-лошо от обирите са саботажите. По-неприятни и по-трудни за предотвратяване, защото всеки могъщ бизнес рано или късно се превръща в огромна мишена… Саботажите от името на разни разгневени типове са и причината, поради която компанията поддържа армия от полицаи, които да я защитават. Огромна армия. И подобно на всяка една армия, нашата също не подбира своите войници – понякога наемаме и хора, които по-привилегированите формирования биха нарекли остатъци…

Той огледа намръщено присъстващите в помещението. Половината от детективите вече очакваха да извади полицейската си палка и да я размаха. Вместо това той завърши със студена, насмешлива усмивка:

— Господа детективи, от едно много високо място ми съобщиха, че нашата армия трябва да ви окаже подкрепа. На вашите услуги сме и на момчетата ми е наредено да изпълняват заповедите ви, джентълмени… С господин Бел вече разговаряхме надълго и нашироко с главните инженери и началници в компанията. На господин Бел му е известно всичко, което знаем и ние. И по-специално, ако този така наречен Саботьор поиска да разстрои строежа на тунела при Каскейд, от неделя нататък може да ни нападне по шест възможни начина: може да дерайлира влак, като саботира железопътните стрелки, с чиято помощ маневрират влаковете. Или може да манипулира телеграфа, с чиято помощ областните началници контролират придвижването на влаковете… Може да опожари мост. Вече взриви с динамит един тунел, не е изключено да повтори и с друг… Може да организира нападение срещу работилниците и депата, които обслужват строежа на Каскейд. Най-вероятно в Сакраменто. Или Ред Блъф, където произвеждат подпорни греди за моста над Каскейд Кениън… Може да организира палежи в ремонтните ни депа точно когато са претъпкани с локомотиви за поправка… Може да минира релсите… И всеки път, когато постига успех, ще умират хора, а паниката сред работниците ще нараства… По молба на господин Бел сме разпръснали „армията“ си по местата, където железницата е подложена на най-голям риск. Войниците ни са на позиция и очакват заповедите ви, джентълмени. А сега, докато аз си наливам нещо силно, господин Бел ще ви разкрие точното местоположение на рисковите точки.

Уат буквално прелетя разстоянието, което го делеше от претрупания със стъклария бар.

Айзък Бел каза:

— Слушайте внимателно. Чака ни работа.

До полунощ смехът на млади жени бе заменил сериозните разисквания в приемната на госпожица Ан. Детективите на Ван Дорн се бяха пръснали, тръгнали си тихомълком един по един или по двойки към хотелите, където бяха отседнали, като в края на краищата в библиотеката на госпожица Ан останаха единствено Айзък и Арчи Абът. Библиотеката беше помещение без прозорци, разположено дълбоко в имението, където двамата продължиха да разучават железопътните карти.

Арчи Абът не беше пропуснал да подложи автентичността на скитническата си дегизировка на изпитание, като си сипа двайсетгодишно бренди „Наполеон“ в една кристална тумбеста чаша и вдъхна аромата му с удовлетворено изражение.

— Уебър и Фийлдс бяха прави, че не е зле да проверим за скорошни кражби от барутни погреби и цехове. Липсите са безпогрешен знак за нещо нередно.

— Освен ако не е закупил всичко необходимо от местния магазин.

Арчи вдигна чашата си за тост:

— За унищожението на Саботьора! Дано вятърът духа в лицето му, а изпепеляващото слънце го ослепи!