Unknown

Очите им се срещнаха и Марион изведнъж изпита непознато й досега чувство, щом се вгледа във виолетово-сините му очи. Осъзна, че е висок доста над метър и осемдесет, с жилаво тяло, облечено в елегантно скроен бял ленен костюм. Не притежаваше модерната момчешка красота и чертите му бяха груби и мъжествени. Излъчваше суровостта на мъж, който се чувства съвсем на място в дивата пустош на Запада, както и сред удобствата на градския живот. Гледаше го открито, дала воля на обикновено добре сдържаните си чувства. Никой мъж досега не беше я развълнувал толкова, особено още на първата среща.

Бел също беше развълнуван от красотата на Марион и прелестното й излъчване. Подът затрепери под краката му, щом се загледа в нея. Изглеждаше крехка, но силна като върба. В нея имаше някаква вътрешна увереност, намекваща, че е в състояние да преодолее всякакъв по-сложен проблем. Изглеждаше спокойна и изящна, а от тънкия кръст и дългата й до пода пола можеше да прецени, че има дълги и стройни крака. Гъстата й лъскава коса беше сбрана над главата й и се спускаше на стегната плитка до кръста й. Предположи, че е някъде на неговата възраст, плюс-минус една година.

— Г-н Кромуел зает ли е? – попита той, за да се върне към целта на посещението.

— Да… – отвърна тя леко замаяна. – Но ви очаква.

Почука на вратата на Кромуел, влезе и съобщи за пристигането на Бел и Ървайн. След това се отдръпна настрани, а Кромуел излезе иззад бюрото си да ги поздрави. На влизане Бел преднамерено докосна с ръка нейната. Сякаш ток мина през нея, преди да затвори вратата.

— Седнете, господа – каза Кромуел. – Хорас Бронсън ми каза, че идвате заради открадната валута, минала през моята банка.

Ървайн не го забеляза, но на Бел отново му се стори интригуващо, че Кромуел носи ръкавици.

— Така е – заговори Ървайн, след като Бел го остави да поведе разговора. – За една от банкнотите, сериен номер 214799, имаме сведение, че е била депозирана във вашата банка.

— Това е напълно възможно – отвърна Кромуел докато въртеше между пръстите си незапалена пура. – Предполагам, че е петдесет или сто доларова банкнота, защото никога не записваме банкноти с по-малка стойност.

Ървайн погледна бележките си в тефтера.

— Всъщност, появила се е от един търговец на Джиъри стрийт, цветарски магазин. Управителят, чието име е Ринслър, се свърза с детективска агенция „Ван Дорн”, защото си помислил, че банкнотата може да е фалшива. Оказа се редовна. Заяви, че я е получил от Национална банка „Кромуел”, когато прехвърлял сума в брой в личен сейф.

— Обясненията на Ринслър звучат малко мътно – добави Бел. – Но ако той е нарушил закона, това е проблем на местния полицейски отдел.

— Милиони долари минават през тази банка за година – каза

Кромуел. – Не разбирам защо една банкнота е толкова важна.

— Защото проверката на серийния номер разкри, че е дошла от банков обир в Елкхорн, Монтана, където бандитът уби четирима банкови служители и клиенти – обясни Бел.

Кромуел изчака за повече, но Бел и Ървайн замълчаха. Ървайн оглеждаше бележките си, но Бел наблюдаваше Кромуел напрегнато. Банкерът издържа неумолимия му пощел, без да измести очите си. Възбуждаше самочувствието му да знае, че си премерва силите в игра на воля с най-добрия детектив на Ван Дори.

— Съжалявам, господа – каза най-сетне Кромуел и измести погледа си от Бел към незапалената пура в ръката си. – Но не разбирам как бих могъл да ви помогна. Ако и други банкноти от обира са минали през банка Кромуел, то те отдавна са влезли в общо обръщение и няма начин да се проследят, няма начин да се разбере кой ги е депозирал.

— Това е вярно – отвърна Бел. – Но се налага да проследим всяха нишка, колкото и да е тънка.

— Банкнотите бяха нови и имаха последователни серийни номера – обясни Ървайн. – Възможно ли е да сте ги записали, преди да влязат в обръщение?

— Напълно възможно, тъй като, както казах, записваме банкнотите от по петдесет и сто долара.

— Бихте ли могъл да накарате счетоводителя си да провери записите ви? – попита Бел.

— Ще се подчиня с удоволствие. – Кромуел замълча и натисна бутон под бюрото си. След секунди Марион Морган стоеше на вратата. – Мис Морган, бихте ли предала на господин Хопкинс да се качи в кабинета ми?

Тя кимна.

— Разбира се.

Когато Хопкинс се появи, разминаването с очакванията на Бел беше пълно. Вместо безцветен сив дребосък с очила и молив зад ухото, чийто работен живот минава в ровене в числа из счетоводни тефтери, Хопкинс приличаше на звезден атлет, едър и жилав. Кимна на Бел и Ървайн, след като го представиха.

— Господин Бел и господин Ървайн са от детективска агенция „Ван Дорн”. Тук са, за да проверят серийни номера на банкнота, открадната по време на банков обир в Елкхорн, Монтана. Една петдесетдоларова банкнота е била депозирана в нашата банка, преди да се даде на клиент, осребрил чек. Тези господа смятат, че и други откраднати банкноти може да са минали през банката ни. Биха искали да провериш списъка на серийните номера, които сме записали.

Хопкинс се усмихна свойски.

— Ще ми трябват серийните номера.