Unknown

- А, да, Тръмпър. Сещам се, фурнаджийчето от Уайтча пъл. - Чарли понечи да го поправи, но Трентам се извърна и погледна през прозореца - явно не очакваше отговор. - Старшината те наблюдава от няколко седмици - продължи комендантът - и смята, че можеш да бъдеш повишен в младши ефрейтор. Да ти призная, имам съмнения, но наистина съм съгласен, че от време на време трябва да повишаваме в чин някой доброволец, за да поддържаме бойния дух в редиците. Нали, Тръмпър, ще поемеш тази отговорност? - добави той, но пак не си направи труда да погледне Чарли.

Младежът не знаеше какво да отговори.

- Да, коменданте, благодаря ви, коменданте - рече старши сержантът и пак ревна: - Кръгом! Ходом марш, леви, десни, леви, десни.

След десет секунди младши ефрейтор Чарли Тръмпър от Кралския стрелкови полк се озова на плаца.

- Младши ефрейтор Тръмпър ли! - ахна невярващо Томи, щом научи новината. - Това означава ли, че трябва да ти козирувам?

- Не ставай за смях, Томи - ухили се Чарли, след което приседна на крайчеца на леглото и заши върху ръкава на униформата си една нашивка.

На другия ден десетимата души, от които се състоеше поверената му част, съжалиха, задето предишните четиринайсет години той е ходел рано-рано всяка сутрин на уличната сергия. Чарли не ги оставяше на мира, държеше всичко да е безупречно: и строевата подготовка, и ботушите, и униформите, и обучението по стрелба, и ги притискаше все повече и повече. Най-горд обаче бе през единайсетата седмица, когато излязоха от казармата и отидоха в Глазгоу - там Томи спечели първа награда по стрелба с пушка, като победи всички офицери и редниците от седем други полка.

- Ти си ни гений - възкликна Чарли, след като полковникът поднесе на приятеля му сребърната купа.

- Съмнявам се в цял Глазгоу да има джебчия, който да ми стъпи и на малкия пръст - беше единственото, което Томи каза по въпроса.

Тържественият преглед на полка се състоя в събота, двайсет и трети февруари 1918 година, накрая по плаца мина и частта на Чарли, която маршируваше в такт с военния ор кестър. Чарли за пръв път се почувства воин, макар че Томи пак си приличаше на чувал с картофи.

Когато прегледът завърши, старшина Филпот ги поздрави и преди да ги освободи, им съобщи, че до края на деня са в градски отпуск, но трябвало да се приберат в казармата и да са по леглата най-късно в полунощ.

Доброволците за последен път се пръснаха из Единбург. Томи отново взе нещата в свои ръце и поведе единайсети взвод от кръчма на кръчма - всички се изпонапиха и накрая се озоваха в любимата си пивница „Доброволецът“ на Лийт Уок.

Десетимата щастливи редници наобиколиха пианото и докато обръщаха халба след халба, запяха „Прибери неприятностите в раницата“, сетне подкараха целия си репертоар, който не бе особено богат, та се наложи да повтарят песните. Томи, който им приглясаше с устната хйрмоника, забеляза, че Чарли не може да откъсне очи от кръчмарката Роуз, която, макар че отдавна бе прехвърлила трийсетте, се задяваше с всички млади новобранци подред. Томи се отдели от групата около пианото и дойде при приятеля си, седнал на тезгяха.

- Хвърлил си и око, а, мой човек?

- Да, но нали ти ходиш с нея - отвърна Чарли, все така зяпнал дългокосата блондинка, която се преструваше, че не ги забелязва.

Направи му впечатление, че блузата и е разкопчана повече от обикновено.

- Чак пък да ходя! - възкликна Томи. - А и съм ти длъжник заради счупения нос. - Чарли прихна, когато другият младеж добави: - Я да видим дали ще го уредим.

Той намигна на Роуз, после остави Чарли и отиде при кръчмарката в другия край на тезгяха.

Чарли не набра смелост да ги погледне, макар че с крайчеца на окото видя в огледалото над тезгяха, че двамата си шушукат нещо. Роуз го стрелна един-два пъти с очи. След миг Томи отново беше при своя приятел.

- Готово, Чарли! - оповести той.

- В смисъл?

- Казах ти вече, вредих те. Трябва само да отидеш в бараката зад кръчмата, където държат празните щайги, след мъничко Роуз ще дойде при теб.

Чарли продължи да седи като залепен за стола.

- Хайде де! Какво умуваш! - подкани Томи. - Побързай, докато оная проклетия не е размислила.

Чарли стана и без да поглежда назад, излезе през страничната врата. Надяваше се, че никой не го е видял как тича по тъмния коридор и се измъква в задния двор. Застана сам на ъгъла и запристъпва от крак на крак, за да се постопли - чувстваше се кръгъл глупак. Втресе го и му се прииска да се върне в кръчмата. След малко пак потрепери, кихна и реши, че е чакал достатъчно и е време да се върне при другарите си и да забрави цялата история. Тъкмо тръгна към входа, когато отвътре изхвърча Роуз.

- Здрасти, аз съм Роуз. Извинявай, че се забавих, но точно когато ти излезе, дойде един клиент.

Той я погледна в мъждивата светлина, просмукваща се през прозорчето над вратата. Кръчмарката беше разкопчала още едно копче, изпод което се подаваше черният и корсет.

- Чарли Тръмпър - представи се младежът и протегна ръка.

- Знам - изкиска се жената. - Томи ми разказа всичко за теб, спомена и че в леглото никой от взвода не можел да се мери с теб.