Unknown

- Ами баща ми беше професионален джебчия. Неговият баща също. Само да беше видял каква физиономия направи капитан Трентам, когато разбра, че съм предпочел да служа в стрелковия полк, вместо да се връщам в пандиза.

Обядът продължи всичко на всичко двайсет минути, после ги заведоха да им раздадат униформи. Оказа се, че Чарли е стандартният размер, и бързо му намериха подходяща униформа. Виж, за Томи се наложи да търсят дълго куртка и панталони, с които той да не изглежда така, сякаш е тръгнал на надбягване с чували.

Върнаха се в спалното помещение, Чарли сгъна най-хубавия си костюм и го прибра под леглото до това на Томи, после тръгна да се разхожда с напета стъпка в новата си униформа.

- Свалени са от мъртъвци - предупреди Томи, след като огледа хубаво куртката на своя приятел.

- Как така от мъртъвци?

- Тия униформи са върнати от фронта. Изпрали са ги и са ги позакърпили - поясни другият младеж и посочи петсантиметровата кръпка точно над сърцето на Чарли. - Готов съм да се обзаложа, че е от щик - допълни той.

След още два часа строева подготовка на леденостудения плац ги пуснаха за вечеря.

- Пак тоя проклет клисав хляб и вмирисано сирене - изсумтя мрачно Томи, Чарли обаче бе прегладнял като вълк и без да роптае, събра с навлажнен пръст всички трошици до

последната.

И тази вечер се свлече изнемощял на леглото.

- Е, как мина първият ден в кралската войска? Доволни ли сте? - попита дежурният ефрейтор, когато в девет вечерта влезе да угаси газеничетата в спалното помещение на казармата.

- Доволни сме, доволни сме, и още как, ефрейторе - отвърнаха всички в ехиден хор.

- Това да се чува - рече мъжът. - Защото първия ден винаги ви щадим.

Проехтя дружна въздишка, която Чарли бе готов да се обзаложи, че са чули чак в центъра на Единбург. Всички продължиха да си говорят припряно и след като ефрейторът си тръгна. По едно време Чарли долови как от крепостната стена свирят отбой и потъна в сън.

Щом на другата заран се събуди, скочи веднага от леглото, изми се и се облече още преди другите да са помръднали. Когато сутрешната тръба изсвири за ставане, той вече беше сгънал завивките и си лъскаше ботушите.

- Много си ни ранобуден! - възкликна Томи и се обърна в леглото. - Какво си се разбързал, и бездруго ще ни дадат на закуска кренвирши, които не стават за ядене.

- Поне ще са топли, ако си пръв на опашката - възрази Чарли. - Пък и...

- Краката на пода! На пода, казах - ревна ефрейторът, след като влезе в спалното помещение и заблъска с палката по долната табла на леглата.

- Да де - възкликна Томи и се опита да прикрие прозявката. - Ти си човек с имоти, налага ти се да ставаш по нощите, за да си сигурен, че работниците вече са на линия и не кръшкат.

- Вие там двамата, престанете да говорите. По-чевръсто - скастри ги ефрейторът. - Обличайте се по-бързо, в противен случай ви пращам наряд в кухнята.

- Вече съм облечен, ефрейторе - обади се Чарли.

- Не ми отговаряй, момче, освен ако не искаш да чистиш нужниците.

Тази закана беше достатъчна, та Томи да се стресне и да стъпи на пода.

Втората сутрин отново бе посветена на строева подготовка, съпътствана от снега, който този път ги беше изпреварил и беше натрупал цели пет сантиметра. На обяд пак им дадоха хляб и сирене. Според заповедта обаче следобедът бе определен за „игри и активна почивка“. Смениха униформите със спортен екип и пак в редица се затичаха към спорната зала за гимнастика, а след това трябваше да изслушат напътствията на треньора по бокс.

Чарли, който вече бе средна категория, изгаряше от нетърпение да се качи на ринга, докато Томи успя някак да се скрие и да не участва в тренировката въпреки застрашителното присъствие на капитан Трентам, който не спираше да удря лекичко с палката по крака си и сякаш постоянно ги държеше под око. Онзи следобед по устните на капитана се мярваше усмивка само ако забележеше, че някой е повален в нокаут. Ако Томи му се изпречеше пред погледа, той се свъсваше.

- Това е то, по рождение съм си пройдоха - сподели по-късно същата вечер Томи с Чарли, който, забил поглед в тавана, лежеше на кревата. - Ще излезем ли някога от тая дупка? - попита той малко по-късно дежурния ефрейтор, дошъл да угаси осветлението в спалното помещение.

- Ще ви пуснат в събота вечерта. Три часа градски отпуск - от шест до девет вечерта, можете да ходите където си поискате. Но не бива да се отдалечавате от казармата на повече от три километра, трябва да се държите както приляга на войници от стрелковия полк, и сте длъжни да се явите в казармата трезви като кукуряци точно в девет без две минути. Сладки сънища, пиленца.

Това бяха последните думи на ефрейтора, преди той да обиколи помещението и да угаси газеничетата.

Когато най-сетне дойде и съботната вечер, двамата капнали от умора редници с подути ходила и изтръпнали крайници тръгнаха да обикалят града и да разглеждат каквото могат за три часа, пък и разполагаха само с по пет шилинга, което ограничи споровете коя кръчма да посетят.