Unknown

До събота и двамата се бяха възстановили достатъчно и се наредиха заедно с другите от ротата на дълга опашка, за да си получат от касиера полагащите им се пет шилинга. Вечерта, по време на отпуската, жалките грошове се стопиха по-бързо, отколкото опашката, Томи обаче пак получаваше повече за по-малко пари от всеки друг новобранец.

В началото на третата седмица Чарли едвам напъхваше отекли пръсти в тежките кожени ботуши, отпуснати му от войската, веднъж обаче погледна редиците ходила, които всяка сутрин красяха пода в спалното помещение, и се убеди, че всичките му другари се мъчат не по-малко от него.

- Както е тръгнало, със сигурност ще дежуриш в кухнята, мой човек - разкрещя се ефрейторът.

Чарли го стрелна с поглед, но думите бяха предназначени за мъжа на съседното легло.

- Защо, ефрейторе? - възропта Томи.

- Заради чаршафите. Я ги погледни. Да си речеш, че нощес си спал с три жени.

- Да ти призная, ефрейторе, само с две.

- Много си устат, Прескот, веднага след закуска да се явиш при нужниците.

- Вече ходих по нужда, ефрейторе.

- Млъквай, Томи - скастри го Чарли. - Само си усложняваш живота.

- Гледам, влизаш ми в положението - изшушука Томи. - Не го понасям тоя ефрейтор. По-голям калтак е и от проклетите шваби.

- Дано наистина е така, момче, инак тежко ти - чу се отговорът на ефрейтора. - Това ти е единственият шанс да отървеш кожата. А сега беж към нужниците, и по-чевръсто.

Томи - къде ще ходи - се подчини колкото един час по-късно да се върне осмърдян като камара фъшкии.

- Ще изтребиш цялата германска армия, без да е гръмнала и пушка - рече Чарли. - Достатъчно е да се изправиш и да се помолиш вятърът да духа в правилната посока.

Коледа и Нова година минаха вяло - нямаше кой знае какво за празнуване, - а през петата седмица назначиха Чарли отговорник по взвод.

- Както е тръгнало, нищо чудно още тук да те произведат полковник - ухили се Томи.

- Я не ставай за смях - отвърна Чарли. - През тези три месеца се редуваме - известно време всеки от нас е отговорник по взвод.

- Надали ще рискуват с мен - вметна другият младеж. - Ще насоча пушките към офицерите и първият, когото ще гръмна, ще бъде онова говедо Трентам.

Чарли установи, че му е приятно през тези седем дни да организира взвода, и съжали, когато седмицата свърши и отговорността беше прехвърлена на друг.

В края на шестата седмица вече разглобяваше и смазваше пушката точно толкова бързо, както и Томи, виж, нямаше точния мерник на приятеля си, който се оказа страхотен стрелец и улучваше всичко, което мърда на двеста метра от него. Дори старшината беше възхитен.

- Доста съм висял по стрелбищата на панаирите, вероятно се дължи на това - призна си Томи. - Но кога най-после ще мога да се целя по швабите?

- По-скоро, отколкото си мислиш, момче - обеща ефрейторът.

- Трябва да приключим с тримесечното обучение - наме си се Чарли. - Такива са разпоредбите на краля. Така че най-малко още месец няма да имаме тази възможност.

- Да им се не види и на разпоредбите - изсумтя Томи. - Подочух, че войната можела да свърши още преди да съм гръмнал и веднъж по германците.

- Надали - вметна ефрейторът, а Чарли зареди пушката и се прицели.

- Тръмпър - ревна някой.

- Аз - отвърна Чарли, изненадан, че дежурният сержант е застанал до него.

- Вика те комендантът. Идвай с мен.

- Но, сержанте, не съм направил нищо...

- Не спори, момче, тръгвай с мен, и толкоз.

- Сигурно те водят на разстрел - подметна Томи. - Само защото си подмокряш леглото. Кажи им, че нямам нищо против аз да натисна спусъка. Така поне ще си сигурен, че всичко ще приключи бързо.

Чарли махна патрона от пълнителя, остави на земята пушката и хукна подир сержанта.

- Ей, и не забравяй, можеш да поискаш да ти вържат очите. Жалко, че не пушиш - бяха последните думи на Томи, които Чарли чу, докато прекосяваше на бегом плаца.

Сержантът спря пред комендантството, а Чарли го настигна запъхтян точно когато вратата беше отворена от старши сержант, който се обърна към него и рече:

- Застани мирно една крачка зад мен, момче, и не говори, ако не те питат. Разбра ли?

- Тъй вярно, старши сержант.

Чарли мина с него през вестибюла и стигна при друга врата, на която пишеше: „Капитан Трентам, комендант“. Сърцето му биеше като обезумяло. Старши сержантът почука тихо.

- Влез - каза отегчен глас и двамата влязоха. Спряха на четири крачки от вратата, точно пред капитан Трентам.

Старши сержантът изкозирува.

- Както заповядахте, водя ви редник Тръмпър, номер 7312087 - ревна той, макар че бяха най-много на метър от коменданта.

Той вдигна очи от писалището.