Unknown

През нощта Чарли лежеше в палатката и се питаше защо ли капитан Трентам е решил да прави, да струва, но да се отърве от Томи. Мигар някой наистина може да смята, че е в правото си да прати човек на сигурна смърт само защото навремето той е лежал в затвора?

Мина още един месец, през който не се промени нищо в установения ред, после пристигна заповед да се придвижат на юг, към Марна, и да се подготвят за контранастъпление срещу генерал Фон Лудендорф. На Чарли му притъмня, когато той прочете заповедта: знаеше, че вероятността да остане жив след две нападения клони към нула. Успяваше да прекара някой и друг час заедно с Грейс, която сподели, че се е влюбила в ефрейтор уелсец, стъпил на противопехотна мина и ослепял с едното око.

- Любов от пръв поглед - подметна брат и.

В сряда срещу четвъртък, седемнайсети юли 1918 година, в полунощ над ничията земя се спусна зловеща тишина. Чарли остави мъжете, успели да се унесат, да поспят, и ги събуди чак в три след полунощ. Като ефрейтор отговаряше за целия взвод, състоящ се от четирийсет души, които трябваше да се подготвят за бой. Всички все още бяха на подчинение на капитан Трентам, който, откакто бяха пуснали Томи, изобщо не се беше вясвал.

В три и половина, когато вече бяха в пълна бойна готовност, при тях зад окопите дойде лейтенант Харви, който, както се оказа, бил пристигнал на фронта едва предния петък.

- Безумна война - отбеляза Чарли, след като двамата се запознаха.

- А, не съм сигурен - отвърна ведро Харви. - Лично мен не ме свърта да се срещна с швабите. Само да ми паднат в ръчичките!

- Докато сред нас се срещат луди глави като тоя, германците нямат никаква надежда - промърмори Томи.

- А, между другото, каква е паролата този път? - поинтересува се Чарли.

- Извинявай, съвсем ми изхвърча от главата. „Червена качулка“ - отвърна лейтенантът.

Всички зачакаха. Точно в четири втъкнаха щиковете, в четири и двайсет сигналната ракета озари в червено небето някъде зад предната линия и всичко наоколо се огласи от свирки.

- Напред! - ревна лейтенант Харви.

Стреля с пистолета във въздуха и се юрна напред, сякаш преследваше заблудила се лисица. И този път Чарли изпълзя от окопа и хукна само на няколко крачки зад лейтенанта. Останалите от взвода го последваха, докато той се препъваше в разкаляната пустош - не бе останало и едно-едничко дърво, зад което да се прикрият. Отпред вляво Чарли видя друг взвод. След него различи извадения като от кутийка капитан Трентам - нямаше как да го сбърка. Но най-отпред отново бе лейтенант Харви, който с лекота се прехвърли през загражденията и се озова в ничията земя. Кой знае защо, Чарли бе обзет от увереността, че всеки, проявил подобно безразсъдство, ще се отърве жив. Харви продължи да върви и върви като омагьосан напред, сякаш бе неуязвим. Чарли очакваше той да бъде повален всеки момент, защото се втурна към германските заграждения като към поредното препятствие, прескочи и тях и се завтече към вражеските окопи презглава, все едно са финал на надбягване в началното училище. От тях го деляха двайсетина крачки, когато най- сетне го покоси градушка от куршуми. Чарли се озова най-отпред и започна да стреля по германците, по всяка глава, показала се от траншеите.

Не беше чувал някой да е стигал до тях и не знаеше какво да прави оттук нататък - въпреки цялото обучение пак му беше трудно да стреля тичешком. Усети, че така и няма да разбере, когато пред него изневиделица изникнаха четирима германци с насочени пушки. Стреля право в първия, който климна назад в окопа, междувременно обаче другите трима вече се целеха в него. Най-неочаквано чу току зад себе си гърмежи и трите тела паднаха назад досущ тенекиени патета на стрелбище. Чарли си даде сметка, че най-добрият стрелец наистина е в неговите редици.

Не щеш ли, се озова във вражеския окоп и се взря от горе в очите на младо германче, ужасен хлапак, който едва ли бе по-голям от Чарли. Той се подвоуми само миг и заби щика право в устата на германеца. Издърпа острието и пак го заби, този път в сърцето на момчето, после продължи тичешком нататък. Сега трима от редниците му бяха пред него и гонеха отстъпващия противник. Точно тогава Чарли зърна отдясно Томи, погнал нагоре по хълма двама германци. Скри се зад дърветата и Чарли чу съвсем ясно през грохота на битката един-единствен изстрел. Обърна се и се втурна колкото му крака държат към горичката, за да спаси своя приятел, но видя, че единия от германците се е проснал на земята, а Томи продължава да гони по нанагорнището другия. Запъхтян, Чарли го настигна, когато той най-сетне спря зад едно дърво.

- Страхотен си, Томи, нямаш равен - похвали го Чарли и се метна до него на земята.

- Е, не мога да се меря с онзи офицер, как му беше името?

- Харви, лейтенант Харви.

- В края на краищата ни спаси именно неговият пистолет - отбеляза Томи и размаха оръжието. - Виж, не така стоят нещата с онова говедо Трентам.

- В смисъл? - попита Чарли.