Unknown

През първия час тримата изминаха някакви си стотина метра. Чарли съжали, че нощта не се е случила по-облачна. Над главите им току просвистяваха заблудени куршуми, изстреляни и от едните, и от другите окопи, и те не смееха да се отлепят от земята. Чарли усети, че плюе кал, и веднъж дори се озова лице в лице с някакъв мъртъв германец.

Още един сантиметър, още една педя, още един метър - така продължаваха да пълзят по лепкавата студена кал на земята, все още неотвоювана от никого. Най-неочаквано Чарли чу зад себе си оглушителен цвъркот. Обърна се ядосан, за да скастри Томи, но видя между краката си плъх с размерите на заек. Томи го беше промушил с щика точно през корема.

- Май ти беше хвърлил око, ефрейторе. Ако се вярва на Роуз, надали е заради секса, значи е смятал да те излапа за вечеря.

Чарли си запуши с длан устата, за да не прихне и да не привлече вниманието на германците.

Луната отново се показа от облака и освети голото пространство. Тримата пак се долепиха до калта и зачакаха поредният облак да затули месечината и те да се придвижат още няколко метра. След цели два часа най-после излязоха при загражденията, вдигнати, за да спират германците.

Щом стигнаха бодливата тел, Трентам промени посоката и запълзя покрай телта откъм страната на германците - опитваше се да намери пролука, през която да се прехвърлят при своите. След още осемдесет метра, сторили се на Чарли цял километър, намериха тесен отвор и се провряха през него. Сега вече бяха само на петдесетина метра от английските окопи, където щяха да бъдат в безопасност.

Чарли с изненада видя, че капитанът е изостанал и дори го пуска да мине пръв.

- Да го вземат дяволите - изпелтечи тихо младежът, защото луната пак блесна над сцената на бойните действия и ги остави да лежат безжизнено на хвърлей от траншеите.

Щом месечината се скри за кой ли път, Чарли продължи да напредва рачешката сантиметър по сантиметър - сега се страхуваше повече от заблуден куршум на своите, отколкото на противниците. Накрая чу и гласове, гласове на англичани. Вече имаше чувството, че няма да доживее да види проклетите окопи.

- Успяхме - викна Томи толкова силно, че сигурно го чуха и германците.

Чарли отново заби лице в калта.

- Кой е там? - екна в отговор.

Чарли чу как сънените мъже в траншеите се размърдват и зареждат пушките.

- Капитан Трентам, ефрейтор Тръмпър и редник Прескот от Кралския стрелкови полк - отговори той твърдо.

- Парола! - настоя гласът.

- Божичко, как ли беше...

- Червена качулка - извика зад тях Трентам.

- Елате насам.

- Нека пръв се приближи Прескот - заповяда капитанът, а Томи се надигна на колене и запълзя бавно към окопите.

Чарли чу как някъде зад него изсвистява куршум и след миг видя ужасен как Томи се просва по корем в калта и застива. Извърна се в сумрака бързо назад към Трентам, който изпелтечи:

- Проклети шваби! Залегни, ако не искаш и с теб да стане същото.

Чарли не се подчини на заповедта и запълзя трескаво към тялото на приятеля си. Прегърна Томи през раменете.

- Остават ни само двайсетина метра - рече му. - Ранен е - добави през висок шепот и погледна към окопите.

- Прескот, не мърдай, докато луната свети - разпореди се някъде отзад Трентам.

- Как си, мой човек? - попита Чарли и се помъчи да види изражението върху лицето на своя приятел.

- Да ти призная, бил съм и по-добре - промълви Томи.

- Ей, вие двамата, не говорете - скастри ги капитанът.

- Между другото, куршумът не беше германски - простена със сетни сили Томи и от устата му на тънка струйка се застича кръв. - Постарай се тоя негодник да си плати, ако аз не успея да си разчистя сметките с него.

- Ще се оправиш, ще видиш - взе да го успокоява Чарли.

- Нищо и никой не е в състояние да убие Томи Прескот.

Месечината беше затулена от голям черен облак и от окопите изскочиха неколцина мъже, включително двама санитари от Червения кръст, които се завтекоха към тримата. Сложиха носилката до Томи и го преместиха върху брезента, след което пак хукнаха към окопите. Откъм германските позиции отново се посипа градушка от куршуми.

След като се добраха здрави и невредими до траншеите, санитарите пуснаха най-безцеремонно носилката на земята. Чарли им изкрещя:

- Носете го в лазарета, бързо! Какво се мотаете, да ви вземат мътните!

- Безсмислено е, ефрейторе - отвърна единият от санитарите. - Мъртъв е.

5.

- Командването, Тръмпър, още чака рапорта ти.

- Знам, сержанте, знам.

- Някакви трудности, момче? - рече мъжът и Чарли се досети, че го пита дали знае да пише.

- Не, няма трудности, сержанте.

През следващия час се зае да излага бавно мислите си, после преписа на чисто простичкия разказ за случилото се на осемнайсети юли 1918 година, по време на втората битка при Марна.