Прочете веднъж, сетне повторно написаното и видя, че макар да възхвалява Томи за смелостта, която той е проявил по време на битката, не споменава и дума, че Трентам е хукнал да бяга от врага. Голата истина си беше, че не е видял какво става зад него. Не че нямаше мнение, но то надали щеше да издържи при кръстосан разпит по-късно. А колкото до гибелта на Томи, не разполагаше с никакви доказателства, че в пукотевицата куршумът, който го е покосил, е дошъл именно от пистолета на капитан Трентам. Дори и Томи да бе прав и за двете неща и Чарли кажеше какво мисли, кой ли щеше да повярва на него, а не на офицера?
Единственото, което можеше да стори, бе да се постарае да не хвали Трентам за случилото се онзи ден на бойното поле. С усещането, че е предател, Чарли се подписа в долния край на втората страница и връчи рапорта на дежурния.
По-късно същия следобед той му разреши да изкопае гроб за редник Прескот. Чарли коленичи в горния край на могилата и прокле мъжете и от едната, и от другата страна, носещи отговорност за такава безумна война.
Заслуша как отчето напява: „Пепел при пепел, прах при прах“, после войниците отстъпиха вдясно и се запретнаха да копаят гроба на следващия незнаен воин. Сто хиляди души жертваха живота си на Марна. Чарли вече не можеше да приеме, че победата, каквато и да е тя, ще бъде платена с такава висока цена.
Подвил нозе под себе си, седна в горния край на гроба и без да забелязва изнизващото се време, започна да дялка с щика кръст. Накрая се изправи и го заби върху могилата. В средата на кръста бе издълбал думите „Редник Томи Прескот“.
През нощта бездушната луна се завърна, за да освети хилядите току-що изкопани гробове, и Чарли се зарече, че и да има, и да няма Бог, никога няма да забрави баща си и Томи, а покрай него и капитан Трентам.
Заспа сред другарите си. Още по изгрев слънце тръбата го събуди, Чарли погледна за последно гроба на Томи и се върна във взвода, за да научи, че в девет часа командващият ще направи обръщение към бойците.
След час Чарли вече стоеше, изопнат като струна, в оределия строй на оцелелите от битката. Подполковник Хамилтън оповести на подчинените си, че министър-председателят е определил втората битка на Марна като най-голямата победа в историята на войната. Чарли така и не намери сили да извика заедно с останалите „ура“.
- За Кралския стрелкови полк това бе славен ден - продължи подполковникът с монокъла.
За битката полкът бе удостоен с един кръст „Виктория“, с шест военни кръста и с девет медала „За особени заслужи“. Чарли слушаше безучастно имената на наградените, сред които беше и неговото, и трепна чак когато прозвуча и името на лейтенант Артър Харви, който, както подчерта подполковникът, повел настъплението на Единайсети взвод, проникнал чак до германските окопи и така разчистил пътя на бойците, които продължили нататък и направили пробив в отбранителната линия на врага. За това лейтенантът бе удостоен посмъртно с Военен кръст.
След миг Чарли чу как Хамилтън съобщава и името на капитан Гай Трентам. Без да се щади и пази, този доблестен офицер, натърти подполковникът, продължил настъплението и подир гибелта на лейтенант Харви, убил неколцина германци и след като стигнал противниковите окопи, изтребил собственоръчно цяла вражеска част. Прекосил позициите на врага и подгонил двама германци, които се опитали да се укрият в близката гора. Успял да унищожи и двамата противникови войници, след което спасил от вражеските ръце двама бойци от стрелковия полк. После ги превел до окопите на Антантата. За тази проява на героизъм капитан Трентам също бе удостоен с Военен кръст.
Трентам излезе пред строя и всички викнаха „ура“, а полковникът извади от кожената кутийка сребърен кръст и го окачи върху гърдите му.
Сетне прозвучаха имената на един старшина, трима сержанти, двама ефрейтори и четирима редници, отличени за проявения героизъм. Само един обаче излезе пред строя, за да си получи медала.
- Сред онези, които днес не са сред нас - продължи Хамилтън, - има и младеж, който е последвал лейтенант Харви до вражеските окопи, после е убил четирима, а може би и петима германски войници, след което е проследил и застрелял още един, а накрая е убил и германски офицер, за да загине трагично от случаен куршум, когато от нашите окопи са го делели само няколко метра.
Всички отново викнаха „ура“.
След това ги освободиха, другарите на Чарли се върнаха по палатките, а той отново отиде бавно на гробището зад предната линия.
Коленичи пред познатата могила и след кратко колебание махна с рязко движение кръста, който бе забил в горния край на гроба.
Разтвори ножа, окачен на колана му, и до името „Томи Прескот“ издълба „Отличен с медал „За особени заслуги“.
След половин месец се получи заповед хиляда мъже с общо хиляда крака, хиляда ръце и хиляда очи да се приберат у дома. Щеше да ги придружава сержант Чарлс Тръмпър от Кралския стрелкови полк - бяха избрали него вероятно защото не бе известно друг да е оцелял в цели три настъпления срещу позициите на врага.