Unknown

- Къде е Прескот? - попита след малко Трентам.

- Не знам, капитане - отвърна младежът. - Мислех, че е зад мен.

Мина доста време, докато Томи се появи в горния край на стълбите, понесъл pickelhaube¹³ на мъртвия германец.

- Къде се губиш? - попита подозрително Трентам.

- Претърсих педя по педя църквата с надеждата да открия нещо за ядене, но не намерих и виното за причастие.

- Заеми позиция ей там - нареди капитанът и посочи един от сводовете, който не беше покрит, - и наблюдавай. Ще стоим тук, докато се мръкне. Дотогава ще разработя план как да се изтеглим на нашите позиции.

Докато тримата мъже се взираха във френските полета, се здрачи, после се и мръкна.

- Дали да не се придвижим, капитане? - попита Чарли, след като цял час бяха седели в тъмнината.

- Ще тръгнем, когато бъда готов - отсече Трентам.

- Слушам, капитане - рече Чарли и разтреперан, още четирийсет минути продължи да се взира в мрака.

- Хайде, след мен! - заповяда най-неочаквано Трентам.

Изправи се и поведе двамата надолу, накрая спря пред входа на притвора. Отвори бавно вратата. Чарли чу скърцането на пантите, прозвучало му като картечен откос. Тримата се взряха в тъмнината и Чарли се запита дали там някъде не ги причаква поредният германец, насочил към тях пушка. Капитанът погледна компаса.

- Първо трябва да се опитаме да излезем при дърветата по билото, зад които да се прикрием - изшушука Трентам.

- После ще разработя маршрут, по който да се върнем зад нашите позиции.

Очите на Чарли посвикнаха с тъмното и той се зае да изучава луната и по-важно, движението на облаците.

- Дотам е голо - продължи капитанът, - затова не можем да рискуваме, докато луната не се скрие. После ще притичаме поотделно до хълма. И така, Прескот, щом ти дам заповед, тръгваш пръв.

- Аз? - възкликна Томи.

- Да, ти, Прескот. После, веднага щом навлезеш в гората, ефрейтор Тръмпър ще те последва.

- А вие ще прекосите пространството последен и ще дойдете при нас... ако имаме късмета да отървем кожата де - подметна Томи.

- Не проявявай неподчинение - тросна се Трентам. - Инак наистина ще се изправиш пред военен съд и този път затворът няма да ти се размине. Мен ако питаш, мястото ти е там.

- А, не, ако няма свидетели, ще ми се размине - натърти Томи. - Може и да не разбирам от кралски разпоредби, но това го знам.

- Млъквай, Томи - скастри го Чарли.

Зачакаха мълком в притвора, докато над пътеката се появи голяма сянка, която бавно се придвижи нататък и накрая обгърна църквата и цялото пространство до горичката.

- Тръгвай! - нареди капитанът и потупа Томи Прескот по рамото.

Младежът се стрелна като хрътка, пусната от нашийника, а другите двама мъже загледаха как той прекосява отк ритото пространство и след двайсетина секунди вече навлиза сред дърветата.

Подир миг същата ръка потупа и Чарли по рамото и той хукна презглава - не помнеше някога да е тичал толкова бързо, въпреки че сега носеше в едната ръка пушката и бе преметнал на гръб войнишката торба. Усмивката се появи отново върху лицето му чак когато той се озова при Томи.

Двамата се обърнаха и загледаха по посока на капитана.

- Какво още чака, да го вземат мътните! - възкликна Чарли.

- Вероятно иска да види дали ще ни гръмнат - отвърна другият младеж точно когато месечината се показа отново.

Зачакаха, без да казват нищо, докато валчестото светило се скри зад поредния облак и капитанът най-сетне притича при тях.

Спря, облегна се на едно дърво и си пое дълбоко въздух.

- Добре - прошепна накрая, - сега ще тръгнем бавно през гората, ще използваме дърветата за прикритие и от време на време ще спираме, за да чуем дали врагът не се спотайва някъде наоколо. И не забравяйте, ако луната не е зад облак, няма да мърдате, няма и да разговаряте, освен ако не ви питам нещо.

Тримата запълзяха бавно по нанадолнището, като се придвижваха от дърво на дърво и току спираха. Чарли не бе и подозирал, че може да долавя и най-лекия непознат шум. Мина близо час, докато стигнат в подножието на хълма, където спряха. Единственото, което виждаха пред себе си, бе голото поле, ширнало се докъдето поглед стига.

- Ничията земя - изшушука Трентам. - Това означава, че оттук нататък само ще пълзим по корем. - Той моментално залегна в калта. - Ще водя аз - допълни. - Ти, Тръмпър, ще ме следваш, а Прескот ще бъде най-отзад.

- Ако не друго, това доказва поне, че знае накъде трябва да се насочим - прошепна Томи. - Явно е преценил откъде ще идват куршумите и кого е най-вероятно да уцелят.

Тримата запълзяха бавно, сантиметър по сантиметър през седемстотинте метра ничия земя, към предната линия на войските на Антантата - всеки път, когато месечината изникнеше из ненадеждното си прикритие, те захлупваха лица в калта.

Чарли виждаше през цялото време Трентам, който пълзеше пред него, Томи обаче бе много тих и той час по час се обръщаше, за да се увери, че приятелят му още е отзад. Единственото, с което биваше възнаграждаван за притесненията, беше усмивката, оголила блесналите бели зъби на Томи.