Ужас

Брадатият мъж с дебелата парка се обажда от побелелия от снега подиум:

— Днес ви говоря за човечност, не за пари — казва дребният мъж. Американският му акцент прорязва слуха на Крозиър със същата рязкост, както и акцентът на девойките. — И аз пътувах до Англия, за да разговарям със самата лейди Франклин. Тя пожела успех на следващата ни експедиция — която, разбира се, ще се състои само ако съберем необходимите за нея пари тук, във Филаделфия, както и в Ню Йорк и Бостън. Каза още, че за нея ще бъде чест, ако синовете на Америка върнат съпруга й вкъщи. Така че аз днес ви призовавам към вашата щедрост, но единствено в името на човечността. Обръщам се към вас от името на лейди Франклин, от името на изчезналия й съпруг и с надеждата да бъдат прославени Съединените американски щати…

Крозиър отново вижда мъжа. Брадатият тип вече е свалил парката си и лежи гол в легло в нюйоркския хотел „Юниън“ с много млада гола жена. Нощта е топла и те са отметнали одеялата встрани. Няма и следа от кучетата.

— При всичките си недостатъци — казва мъжът с тих глас, защото прозорецът е отворен към нюйоркската нощ, — аз поне те обичах. Ако беше императрица, скъпа Маги, вместо никому неизвестно момиче с неясно и съмнително занимание, щеше да е същото.

Крозиър осъзнава, че младата гола жена е Маги Фокс, само че няколко години по-стара. Тя продължава да е привлекателна по онзи глуповат американски начин, макар и сега да е без дрехите си.

Меги изрича с много по-дълбок и звучен глас, отколкото повелителния девически тон, който Крозиър е чул по-рано:

— Доктор Кейн, знаете, че ви обичам…

Мъжът поклаща глава. Той е взел лулата от нощното шкафче отстрани и сега издърпва лявата си ръка изпод главата на момичето, за да натъпка лулата с тютюн и да я запали.

— Маги, скъпа моя, аз слушам тези думи от твоята малка лъжлива уста, усещам как косата ти се отърква в гърдите ми, и страшно ми се иска да ти повярвам. Но ти не можеш да се издигнеш над положението ти в обществото, скъпа. Имаш много достойнства, които те издигат над твоята работа, Маги… ти си изтънчена, и привлекателна, и при друго образование щеше да бъдеш невинна и непринудена. Но ти не си достойна за постоянното ми внимание, госпожице Фокс.

— Не съм достойна… — повтаря Маги. Очите й, които в момента са скрити от погледа на Крозиър зад закръглените й гърди, като че ли са пълни със сълзи.

— Аз имам други цели в живота си, дете мое — казва доктор Кейн. — Не забравяй, че имам свои собствени амбиции, също както твоите незначителни сестри и майка ти. Аз съм посветен на моята работа в същата степен, в която ти си посветена на твоята, ако подобни театрални спиритични глупости изобщо могат да се нарекат работа. Така че си спомняй като за някакъв сън, че доктор Кейн, изследователят на арктическите морета, е обичал Маги Фокс, участничката в спиритични сеанси.

Крозиър се събужда в тъмнината. Той не знае къде и кога се намира. В каютата е тъмно. Изглежда, целият кораб е потънал в тъмнина. Шпангоутите стенат — или това е ехо на собствените му стонове от последните часове и дни? Много е студено. Топлото одеяло, с което си спомня, че са го завили Джопсън и Гудсър, сега е също толкова влажно и ледено, като и чаршафите му. Ледът около кораба надава вой. Притиснатите дъбови греди и вледененото желязо в корабната конструкция изстенват в отговор.

Крозиър иска да се изправи, но установява, че е твърде слаб и изтощен, за да се помръдне. Може да движи едва-едва само ръцете си. Връхлита го мощна вълна от болка и видения.

Лица на хора, които е познавал, или срещал, или виждал по време на службата си.

Ето го Робърт Маклур, един от най-коварните и амбициозни хора, които Франсис Крозиър някога е познавал — друг ирландец, изпълнен с решимост да постигне успех в английския свят. Маклур се намира на борда на кораб сред ледовете. Навсякъде наоколо има ледени и каменни скали, някои от които високи шестстотин или седемстотин фута. Крозиър никога не е виждал подобно нещо.

Ето го и стария Джон Рос на кърмата на малък кораб, подобен на яхта, който държи курс на изток. Връща се вкъщи.

Ето го и Джеймс Кларк Рос, сега по-стар, напълнял и не толкова щастлив, колкото е бил винаги, когато го е виждал Крозиър. Изгряващото слънце осветява заледените въжета на кливера, докато корабът напуска ледовете и навлиза в открити води. Той се връща вкъщи.

Ето го Франсис Леополд Маклинток — човек, за когото Крозиър по някакъв начин знае, че отначало е търсел Франклин под командването на Джеймс Рос, а в по-късни години е организирал собствена експедиция. Кога по-късно? Колко време след настоящия момент? Колко далеч в бъдещето?

Виденията се мяркат през Крозиър като светлина от вълшебен фенер, но той не чува отговори на въпросите си.

Ето го Маклинток заедно с отряд с шейна, придвижващи се значително по-бързо и ефикасно, отколкото отрядите на лейтенант Гор или сър Джон, или Крозиър.