В Мека

Как се е добрал Гхани до съкровището и къде го е бил скрил. Пашата бе наредил да претърсят внимателно къщата му, но не бяха намерени много пари в наличност. Аз също бях на мнение, че цялото му състояние е било скрито в Бейт ес Сала. А сега се оказа, че той е бил достатъчно благоразумен да скрие парите си на различни места. И кой му е помогнал да пренесе тежкия сандък? Това бяха въпроси, на които навярно никога нямаше да се получи отговор. Във всеки случай сега имахме обяснението защо Гхани и този път се е отклонил от обичайния път. Искал е да избегне всички нежелани срещи, които биха могли да станат опасни за съкровището, а оттам и за самия него.

За чест на хаддедихните и бени лам мога да кажа, че запазиха самообладание при вида на съкровището. По тях не се забелязваше и следа от трескавата алчност, която толкова често бях имал възможност да наблюдавам при златотърсачите в Дивия запад. Аз самият открай време съм бил на мнение, че има по-големи богатства от златото и среброто, и хаддедихните лека-полека бяха започнали да споделят това гледище. А що се отнася до бени лам, то поне шейхът им бе проявил удивително самообладание преди време, когато с толкова лека ръка се отказа от „Съкровището от крайници“, макар вече да го притежаваше. Освен това сега трябваше да се погрижим и за други неща, които бяха по-належащи — погребението на меканеца и потеглянето към Бир Хилу. И тъй, сандъкът беше отново затворен и временно натоварен на една товарна камила.

Положихме трупа на Гхани в приготвената яма и го покрихме с извадената пръст. Когато почти бяхме свършили и оставаше открито само лицето, графът, който досега се бе молил мълком, се обърна към мен с молбата:

— Ефенди, позволи да дам на бездиханното тяло на Абадилах последната шепа пръст! Но преди туй бих желал да се помоля над него със сурата, озаглавена „Разгонването“. Ти я знаеш също така добре като мен и ти е известно, че не съдържа нищо против нашата вяра. Ето защо може да бъде изричана от всеки християнин.

Дадох мълчаливо съгласието си и графът започна с дълбоко вълнение пред сериозно смълчаните край гроба хаддедихни и бени лам:

„С името на Всемилостивия и Милосърден Аллах! Когато Небето се разцепи и когато звездите се разпръснат, и когато моретата прелеят, и когато гробовете се преобърнат, ще узнае всяка душа какво е извършила и какво е пренебрегнала. О, човеко, какво те съблазни против твоя щедър Господар, който те създаде равен и беше справедлив към теб и създаде те във вид, който той пожела? Но не! Вие считате лъжа Съдния ден. И наистина бдят над вас пазители, писари благородни. Те знаят и записват онова, което вие правите. Наистина праведните са сред благодат. И наистина грешниците са в Джехеннема. Ще горят там в Съдния ден и не ще могат да се скрият от него. И знаеш ли ти какво е Съдния ден? И после — знаеш ли какво всъщност е Съдния ден? В този ден душата не може да направи нищо за другата — властта в този ден е на Аллах.“130

* * *

Вече стигнах до края и мога да се досетя, че някои читатели ще имат желанието да получат точна информация за всяка отделна личност, спечелила тяхното съпричастие. С няколко думи мога да изпълня това желание. При Бир Хилу Абд ел Дарак си взе сбогом с нас и това стана в изключително сърдечна форма, защото знаехме, че сбогуването е за цял живот. Той взе половината от златото. Всъщност според законите на пустинята можеше да предяви претенции за цялото съкровище, тъй като бе намерено в обсега на властта на бени лам. Но той съвсем правилно отбеляза, че е нямало да види и един пиастър, ако не е бил споходен от мисълта да ни придружи донякъде с почетен ескорт. Другата половина беше присъдена на хаддедихните и тя имаше толкова висока стойност, че оттук нататък с право можеха да бъдат причислявани към най-богатите племена на Джезирех. За аскерите на персиеца, както вече споменах, бе помислено достатъчно по друг начин.

На мястото, където меканците бяха погребали слепия мюнеджи, смятайки го за мъртъв, персиецът и графът се разделиха с нас — първият, за да се върне в Мешхед Али, вторият, за да поеме през Багдад и Керманшах пътя за Техеран. Двамата стигнаха благополучно своята цел. За Кхутаб ага мога да кажа, че поддържаме оживена кореспонденция. Той е много щастлив и се радва на високо уважение по свещените места на Шиа. Използва влиянието и възможностите си в духа на онази любов, която му бе открита в миг на смъртна опасност, и за която се превърна на думи и дела в ревностен апостол.

Граф Вернилов беше отново назначен и възстановен от шах Наср-ед Дин във всички служби и постове, които бе заемал преди години. Той работи още няколко години за благото на народа, на когото той, прокуденият от своето отечество, бе отдал своята любов. А когато се спомина, беше искрено оплакан от владетеля и цялата страна.