В Мека

— Аз също го считам за вероятно, макар и да не мога да се сетя за причината. Може би е искал да отбягва срещата с хора, които го познават и на чиито въпроси е щял да бъде принуден да отговаря, а това, както лесно може да се разбере, не му е било присърце. Но да оставим настрана всички тези безполезни предположения, които така или иначе не могат да ни доведат до сигурен резултат, и да побързаме с погребението, та да стигнем до Бир Хилу, преди запасите ни от вода съвсем да са се свършили.

За да попречим на „дейността“ на лешоядите върху трупа, нямаше да е достатъчно да струпаме върху него само една пясъчна могила, която следващата буря щеше да отвее. Ето защо започнахме да разкопаваме в близост земята. Това не беше лесна работа, наистина, тъй като липсваха необходимите инструменти, но хората работеха усърдно и след половин час беше изкопана достатъчно голяма яма да побере трупа. После хаддедихните издърпаха вкочаненото тяло от пясъка и го положиха пред дупката. При това бе направено едно откритие, което преди туй ни се беше изплъзнало, понеже трупът бе покрит до шията с пясък. Дрехата на Гхани беше съвсем пропита отпред на гърдите с кръв. Това можеше да е станало само от някоя рана, и то немалка, която Гхани си е причинил при падането от камилата. Разтворих кхамиса128 горе при врата и… не можах да сдържа един висок вик на удивление. Гръдният кош на Гхани беше напълно смазан и представляваше една безформена кървава маса. Тази ужасна рана можеше да бъде причинена само от някой много тежък предмет, който в момента на падането му се е стоварил върху него и е предизвикал мигновената му смърт. Следователно тя не беше настъпила в резултат на задушаване, както си бях помислил първоначално. Но от какво естество беше този предмет и къде се намираше сега? Вероятно, или по-скоро сигурно, беше заровен в пясъка близо до мястото, откъдето бе измъкнат трупа. Дадох заповед на хаддедихните да започнат да разравят. Междувременно аз отидох при хеджин на Гхани и я прегледах. Предният й десен крак беше строшен непосредствено под колянната става, така че за оздравяване на животното при сегашните обстоятелства не можеше да се мисли. Отидох да взема карабината си „Хенри“ и с един изстрел в окото го освободих от мъките.

Едва изстрелът беше отзвучал и от мястото, където хаддедихните копаеха, отекна вик. Един от тях вдигна нависоко някакъв предмет, но той беше толкова малък, че от мястото, където се намирах, не можех да го различа. Но веднага бях осведомен, защото Халеф извика:

— Машаллах, една златна меджидийех!129 Продължавайте да ровите и няма да се учудя, ако намерите още.

И действително скоро излязоха на бял свят още няколко, което импулсира хаддедихните да търсят с удвоено усърдие. Пясъчният куп, под който беше лежал затрупан Гхани, ставаше все по-малък и по-малък и накрая се оголи един дървен сандък, обкован със здрави железни шини и с измерение около две квадратни стъпки. Беше толкова тежък, че двама хаддедихни с голямо усилие успяха да го вдигнат. По единия ръб, вероятно този, който се е ударил в земята, се беше разпукал и от вътрешността нещо проблясваше като червеникаво злато. Да не би пък сандъкът в крайна сметка…? Не можах да довърша мисълта, защото в същия миг като светкавица ме озари споменът за онова паметно махкаме в палата на великия шериф, когато бях извикал на Гхани да се пази да не би храмът, който е изградил на Мамона, да рухне и да го погребе под развалините си. Ако сандъкът наистина не съдържаше нищо друго, освен злато, тогава неговото тегло действително бе обяснимо и ужасната рана на Гхани вече не представляваше неразрешима загадка. Но при това положение трябваше да разглеждам като внушение свише тогавашните си думи, сбъднали се сега по толкова ужасен начин. С неописуеми чувства в сърцето наблюдавах как хаддедихните се опитват да отворят капака. Известно време той се съпротивяваше на техните усилия, но после ключалката поддаде, капакът отлетя и…

— Машаллах! — извикаха околностоящите слисано и зяпнаха с широко отворени очи блесналото съдържание на сандъка — беше до ръба пълен с жълтици.

Настъпи внезапна тишина. Хаддедихните бяха чули в махкаме моите отправени към Гхани думи и много добре разбираха значението на това разтърсващо събитие. Очите им удивено се стрелкаха между златното съкровище и мен. Персиецът също стоеше вцепенен. И гласът му трепереше, когато след известно време наруши тишината:

— Ефенди, твоето пророчество, твоето предсказание! Спомняш ли си го? Гхани намери края, който му предрече. Аллах да бъде милостив и състрадателен към неговата душа!