В служба на злото

Статията е плод на самостоятелно изследване.

Джеф Уитъкър

Джеф Уитъкър (р. 1969 г.) е музикант, известен най-вече с брака си с рокфенката Леда Страйк, за чието убийство е обвинен през 1994 г. (1) Уитъкър е внук на дипломата сър Рандолф Уитъкър.

Ранни години

Уитъкър е отгледан от баба си и дядо си. Майка му, Патриша Уитъкър, родила го в тийнейджърска възраст, била шизофреничка (непотвърдена информация). Уитъкър никога не научил кой е баща му (непотвърдена информация). Бил изключен от училище „Гордънстаун“, след като заплашил учител с нож (непотвърдена информация). Твърди, че дядо му го заключил в барака за три дни след случката – обвинение, което дядото отрича (2). Уитъкър избягал от къщи и през този период от юношеството си живял като бездомник. Твърди, че е работил като гробар (непотвърдена информация).

Музикална кариера

Уитъкър свири на китара и пише текстове на песни за поредица от траш метъл групи в края на 80-те и началото на 90-те години, сред които Ресторатив Арт, Девълхарт и Некромантик. (3) (4)

Личен живот

През 1991 г. Уитъкър се запознава с Леда Страйк, бивша приятелка на Джони Рокъби и Рик Фантони, която по това време работи в звукозаписната компания, обмисляща да подпише договор с Некромантик (непотвърдена информация). Уитъкър и Страйк се женят през 1992 г. През декември същата година тя ражда син, Суич Лавей Блум Уитъкър. (5) През 1993 г. Уитъкър е отстранен от Некромантик поради системна злоупотреба с наркотици (непотвърдена информация).

Когато Леда Страйк умира от свръхдоза хероин през 1994 г., Уитъкър е обвинен в убийството й. Съдът го обявява за невинен. (6) (7) (8) (9)

През 1995 г. Уитъкър отново попада в ареста за побой и опит за отвличане на сина си, който е под попечителството на дядото и бабата на Уитъкър. Той получава условна присъда за побой над дядо си (непотвърдена информация).

През 1998 г. Уитъкър заплашва колега с нож и е осъден на три месеца затвор. (10) (11)

През 2002 г. Уитъкър е арестуван за възпрепятстване на законно погребване на труп. Установено е, че Карън Ейбрахам, с която е съжителствал, е починала от сърдечна недостатъчност, но Уитъкър е задържал тялото в апартамента им в продължение на месец. (12) (13) (14)

През 2005 г. Уитъкър е арестуван за продажба на кокаин. (15)

Робин прочете страницата два пъти. Тази вечер й бе трудно да се съсредоточи. Информацията сякаш се плъзгаше по повърхността на съзнанието й, без да бъде поета от него. Части от биографията на Уитъкър се открояваха със своята фрапантност. Защо човек би искал да укрива труп цял месец? Дали Уитъкър се бе опасявал, че отново ще бъде обвинен в убийство, или имаше друга причина? Трупове, крайници, парчета мъртва плът...Тя отпи от какаото и направи гримаса. Имаше вкус на ароматизиран прах; понеже се чувстваше задължена да бъде слаба в сватбената си рокля, вече от месец се бе отказала от шоколад в истинския му вид.

Остави чашата върху нощното шкафче, пръстите й се върнаха върху клавиатурата и затърсиха снимки от „процеса на Джеф Уитъкър“.

Редове с фотографии запълниха екрана и показаха двама различни Уитъкър, снимани през период от осем години, влизащи и излизащи от съответните съдилища.

Младият Уитъкър, обвинен в убийството на жена си, беше с расти, прибрани на конска опашка. Имаше нещо притегателно у него, макар и долнопробно – беше в черен костюм и вратовръзка, достатъчно висок, че да стърчи над повечето фотографи, скупчени около него. Скулите му бяха издадени, кожата – жълтеникаво бледа, а големите му очи – силно раздалечени: очи, които биха могли да принадлежат на луднал от опиум поет или на еретичен свещеник.

Уитъкър, който бе обвинен във възпрепятстване на погреб­ването на друга жена, бе изгубил своеобразната си хубост. Беше натежал, много късо подстриган и с брада. Само раздалечените очи бяха непроменени, както и аурата на дръзка арогантност.

Робин бавно придвижи надолу снимките. Скоро образите на „Уитъкър на Страйк“ се смениха с тези на други Уитъкър, участвали в съдебни процеси. Кръглолик афроамериканец на име Джеф Уитъкър бе подал иск срещу съседа си, задето редовно оставял кучето си да мърси моравата му.

Защо Страйк мислеше, че бившият му пастрок (странно й бе да го приеме за такъв, при положение че беше само пет години по-възрастен от Страйк) би могъл да му е изпратил крака? Чудеше се кога ли Страйк бе виждал последно мъжа, за когото мислеше, че е убил майка му. Толкова много неща не знаеше за своя шеф. Той не обичаше да говори за миналото си.

Пръстите на Робин отново пробягаха по клавишите и тя написа „Ерик Блум“.