В служба на злото

Беше ли той по-добър от Карвър? Дали замисляше крайно рискован и опасен курс на действие, защото вярваше, че това е единственият начин да спре убиеца? Или беше склонен на този вариант с висок залог, защото знаеше, че ако го осъществи – ако тъкмо той залови и изобличи убиеца – това ще заличи вредите, нанесени на репутацията и бизнеса му, и ще му върне славата на човек, успяващ там, където полицията се проваля? Накратко, необходимост или его го тласкаха към мярка, която мнозина биха определили като глупава и безразсъдна?

Келнерката постави пред него сандвича и кафето и Страйк започна да се храни с отнесения поглед на човек, неусещащ вкуса на онова, което дъвче.

Това бе най-широко оповестената серия от престъпления, с която Страйк се бе сблъсквал някога: полицията би трябвало вече да е затрупана с информация и следи и те всички трябваше да бъдат обработени, но никоя (Страйк бе готов да се обзаложи) нямаше да ги отведе до хитрия и успяващ в плановете си убиец.

Още оставаше отворен вариантът да се помъчи да осъществи контакт с началниците на Карвър. Но в момента до такава степен не беше любимец на полицията, че надали би се добрал до среща с някой от големите шефове, който, естествено, най-нап­ред дължеше лоялност на своите хора. При опит да заобиколи Карвър още повече щеше да засили впечатлението, че се опитва да саботира водещия разследването.

Нещо повече, Страйк не разполагаше с доказателство, а само с теория къде е доказателството. Вярно, съществуваше нищожен шанс някой в централното управление на полицията да приеме достатъчно на сериозно Страйк и да тръгне да търси онова, което той гарантира, че ще бъде открито, но детективът се боеше, че забавянето може да струва още един човешки живот.

Установи с изненада, че е изял панинито си. Все още много гладен, си поръча второ.

„Не – помисли си с внезапна решителност, – по този начин трябва да стане.“

Кръвожадният звяр трябваше да бъде спрян възможно най-скоро. Беше време да излезе за пръв път едни гърди пред него. И все пак в реверанс към съвестта си, като доказателство пред себе си, че е мотивиран преди всичко от залавянето на убиец, а не толкова от желание за личен успех, Страйк извади отново мобилния си телефон и се обади на детектив инспектор Ричард Анстис, най-стария му познат в полицията. Напоследък Страйк не беше в най-прекрасни отношения с Анстис, но искаше да е чист пред себе си, че е сторил всичко възможно да даде шанс на полицията да свърши тази работа.

След дълга пауза в ухото му прозвуча сигнал като от звънене в чужбина. Никой не вдигна. Анстис беше във ваканция. Страйк се поколеба дали да остави съобщение на гласовата му поща, но се отказа. В момента Анстис не можеше да предприеме нищо, само щеше да му развали почивката, а Страйк познаваше жена му и трите им деца и добре знаеше, че той има голяма нужда от почивка.

Затвори и разсеяно прегледа последните обаждания в телефона си. Карвър не беше оставил номера си. Няколко реда по-надолу беше името на Робин. При вида му умореният и отчаян Страйк усети сърцето му да се свива болезнено, защото едновременно й беше бесен и копнееше да говори с нея. Решително остави телефона на масата, бръкна във вътрешния си джоб и извади от там химикалка и бележник.

Докато ядеше втория си сандвич също тъй бързо като първия, се залови да съставя списък.

1) Пиши на Карвър.

Това, от една страна, бе още един реверанс към собствената му съвест, и от друга – онова, което обобщаваше с термина „покриване на задника“. Съмняваше се, че имейл би стигнал до Карвър, чийто директен адрес нямаше, при това цунами от сведения, изливащо се в момента в Скотланд Ярд. Хората бяха културно обусловени да приемат сериозно хартията и мастилото, особено след като трябваше да се разпишат при получаването: старомодно препоръчано писмо със сигурност щеше да се озове на бюрото на Карвър. Така Страйк щеше да остави диря, също както бе сторил убиецът, и да покаже ясно, че е опитал всякакъв възможен начин да съобщи на Карвър как може да бъде спрян Изкормвача. Щеше да е от полза, когато всички се озовяха в съда, а Страйк не се съмняваше, че това ще се случи, независимо дали планът, формулиран по време на сутрешната му разходка из спящия Ковънт Гардън, щеше да постигне успех.

2) Газова бутилка (пропан?).

3) Светлоотразително яке.

4) Жена – коя?

Той направи пауза и заспори със себе си, вгледан намръщено в листа. След дълго мислене написа неохотно:

5) Пищяла.

Това означаваше, че следващата му точка трябваше да гласи:

6) 500 лири (откъде?).

И накрая след още минута размисъл:

Червена шапка преди целувката... Blue Öyster Cult, „Преди целувката“.

7) Обява за заместник на Робин.

57

Sole survivor, cursed with second sight,

Haunted savior, cried into the night.

Blue Öyster Cult, ‘Sole Survivor’85

85 Единствен оцелял, прокълнат пророк, / с бреме на спасител плаче в мрак дълбок. Блу Ойстър Кълт, „Единствен оцелял“ – Б. пр.