В служба на злото

Страйк беше изправен пред безкомпромисен избор. Да й каже истината за новостите около себе, си щеше да означава да признае, че не я е държал в течение на неотдавнашните събития. А те надминаваха житейските преживелици на повечето хора за цели десет години. Щеше да е принуден да съобщи, че момичето по вестниците, оцеляло след последното нападение на Изкормвача, беше собствената му бизнес партньорка; да сподели, че е предупреден да не се меси в разследването от човек, когото бе унижил при друг нашумял случай на убийство. Ако разправеше откровено с какво се занимаваше напоследък, трябваше да добави, че убиецът вече му е известен със сигурност. Перспективата да й говори за всичко това го отегчаваше и потискаше. Не беше й се обадил нито веднъж, докато всичко това се случваше, а това казваше достатъчно само по себе си.

Печелейки време с нова глътка вино, Страйк стигна до решението, че тази връзка трябва да приключи. Щеше да намери извинение да не иде с нея в апартамента на Кларънс Теръс тази вечер, което да й послужи като предварително предупреждение за намеренията му: от самото начало на интимните им отношения сексът беше най-хубавото. При следващата им среща щеше да й каже, че всичко е свършило. Не само че би било невъзпитано да къса с нея по време на среща по нейна покана, а и не беше напълно изключено тя да си тръгне и да го остави със сметка, която кредитната му компания категорично щеше да отхвърли.

– Честно казано, около мен не се случва нищо интересно – излъга я.

– Ами Шакъл...

Телефонът на Страйк иззвъня. Той го извади от джоба на сакото си и видя, че го търсят от скрит номер. Някакво шесто чувство го подтикна да приеме разговора.

– Извинявай – обърна се към Елин, – мисля, че трябва да...

– Страйк – прозвуча в ухото му гласът на Карвър, който не можеше да бъде сбъркан при този акцент от южен Лондон. – Ти ли я прати да направи това?

– Какво?

– Ти ли прати проклетата си партньорка при Брокбанк?

Страйк се изправи толкова рязко, че блъсна ръба на масата. Кафява течност, смесена с кървавочервена, оплиска бялата пок­ривка, когато филето му увисна на ръба на чинията, а чашата му с вино се изля върху бледосинята рокля на Елин. Келнерът зяпна, както и изисканата двойка на съседната маса.

– Къде е тя? Какво се е случило? – попита Страйк високо, в пълно неведение за всичко наоколо си и насочил вниманието си изцяло към гласа на линията отсреща.

– Предупредих те, Страйк – заговори Карвър, чак заекващ от ярост. – Казах ти по човешки да стоиш настрани. Тоя път сериозно се осра, мамка му...

Страйк отпусна ръката с телефона си. Безплътният Карвър обсипа слуха на всички в непосредствена близост с изобилие от фрази, включващи „шибани“ и „майната ти“. Обърна се към Елин в роклята й, осеяна с морави петна, и с лице, изкривено от смайване и гняв.

– Трябва да вървя. Извинявай. Ще се чуем по-късно.

Той не се забави да види как го е приела тя, не го беше грижа.

Като накуцваше леко, защото беше усукал коляното си при ставането, Страйк излезе забързано от ресторанта и отново притисна телефона до ухото си. На Карвър вече нищо не му се разбираше от крясъците.

– Слушай, Карвър – опита се да го надвика Страйк, вече излязъл на Ъпър Брук Стрийт. – Има нещо, което искам да... Ще ме чуеш ли, мамка му?

Ала сквернословията, сипани от полицая, само станаха по-гръмки и по-грозни.

– Шибан тъп копелдак, той изчезна... Знам какво целиш, мамка ти... А тъкмо открихме връзката с църквата, гадино нед­на! Ако някога... Затвори си шибаната уста, аз говоря!... Ако някога отново се доближиш до мой случай...

Страйк куцукаше в топлата нощ, коляното го болеше, объркването и гневът му растяха с всяка крачка.

Отне му близо час да стигне до апартамента на Робин на Хейстингс Роуд и до този момент вече беше напълно наясно с фактите. Благодарение на Карвър знаеше, че при Робин тази вечер са пратени полицаи и вероятно още бяха там, за да я разпитват за нахлуването в дома на Брокбанк, довело до оплакване за изнасилване на дете и до бягството на заподозрения. Снимката на Брокбанк бе разпространена сред всички служители на полицията, но до този момент той не беше задържан.

Страйк не беше предупредил Робин за пристигането си. Докато вървеше по Хейстингс Роуд бързо, доколкото позволяваше коляното му, видя в сумрака, че всички прозорци в апартамента й светеха. Когато наближи, двама полицаи, напълно разпознаваеми въпреки цивилните си дрехи, излязоха от външната врата. Шумът от затварянето й отекна по тихата улица. Страйк отстъпи в сенките, докато полицаите пресичаха платното към колата си и тихо си приказваха. Щом отпътуваха, той отиде до бялата врата и натисна звънеца.

– Мислех, че приключихме – чу се раздразненият глас на Матю от антрето.

Според Страйк надали осъзнаваше, че е бил чут, защото годеникът на Робин отвори с угодническа усмивка, която изчезна в мига, щом видя кой стои пред него.

– Какво искаш?

– Трябва да говоря с Робин – отвърна Страйк.

Докато Матю се колебаеше и се чудеше как да възпрепятства влизането на Страйк, в коридора зад него се показа Линда.