В служба на злото

Робин придърпа палтото по-плътно около себе си и попита спокойно:

– Искаш ли да чуеш идеята ми, или не?

25

There’s a time for discussion and a time for a fight.

Blue Öyster Cult, ‘Madness to the Method’39

39 Има си време за разговор и време за бой. Блу Ойстър Кълт, „Вкарай лудост в метода“ – Б. пр.

На Страйк не му харесваше, но беше принуден да признае, че планът на Робин беше добър и че опасността Холи да предуп­реди Брокбанк натежаваше спрямо евентуалния риск за сътрудничката му. И така, когато в пет часа следобед Холи си тръгна от работа с колежка, беше последвана от вървящия пеша Страйк, макар да не подозираше за присъствието му. Междувременно Робин подкара колата към безлюдна отсечка на пътя край блатист пущинак, извади сака от багажника, махна дънките си и обу по-елегантни, макар и поомачкани панталони.

Караше обратно по моста към центъра на Бароу, когато Страйк й се обади, че Холи не се е прибрала у дома си, а се е отправила директно към пъба в края на нейната улица.

– Чудесно, така ще е дори по-лесно – викна Робин по посока на мобилния си телефон, който лежеше на предната пътническа седалка, включен на високоговорител. Ландроувърът вибрираше и трещеше около нея.

– Какво?

– Казах, че според мен... Няма значение, почти съм там!

Страйк я чакаше пред паркинга на „Гарваново гнездо“. Тъкмо беше отворил вратата към пътническото място, когато Робин изшептя:

– Наведи се, наведи се!

Холи се беше появила на вратата на пъба с халба в ръка. Беше по-висока от Робин и два пъти по-масивна в черната си тениска с прихлупен ръкав и дънки. Тя запали цигара и насочи присвити очи към околния пейзаж, като ги спря за кратко върху непознатия ландроувър.

Страйк се бе шмугнал на предната седалка по най-бързия начин и държеше главата си наведена. Робин натисна газта и мигом подкара колата.

– Въобще не задържа поглед върху мен, докато я следях – изтъкна Страйк и се изправи в нормална стойка.

– И все пак е добре да не те вижда – настоя Робин. – Може да ти обърне внимание и да си припомни.

– Прощавай, забравих, че си завършила курса по следене със специална похвала – подхвърли Страйк.

– Я вземи се гръмни – просъска му Робин в изблик на гняв.

– Само се пошегувах – промълви изненадан Страйк.

Тя обърна обратно на едно разширение по-нагоре по улицата, което не се виждаше от входа на „Гарваново гнездо“, и провери чантата си за малкото пакетче, което бе купила по-рано следобеда.

– Чакай ме тук.

– Как ли пък не? Ще бъда на паркинга и ще се оглеждам за Брокбанк. Дай ми ключовете.

Тя му ги връчи неохотно и слезе. Страйк я наблюдаваше как върви към пъба и се чудеше кое я бе ядосало така внезапно. Може би Матю бе омаловажил постиженията й в курса, смятайки ги за второстепенни.

„Гарваново гнездо“ се издигаше на пресечката на Фери Роуд и Станли Роуд. Беше масивна сграда от червени тухли с форма на барабан. Холи все още стоеше на входа, пушеше и отпиваше от бирата си. В стомаха на Робин запърхаха пеперуди от нервност. Тя сама се беше предложила за тази задача и сега единствено нейна бе отговорността да узнае местонахождението на Брокбанк. Глупостта й да насочи полицията към тях по-рано я беше направила докачлива и ненавременната шега на Страйк й беше припомнила прикрито презрителните коментари на Матю относно обучението й в методи за контранаблюдение. След като я поздрави формално за високите й оценки, Матю беше намекнал, че наученото от нея е чисто и просто проява на здрав разум.

Мобилният телефон на Робин иззвъня в джоба й. Като усещаше върху себе си погледа на Холи, докато приближаваше, Робин го извади да провери кой я търси. Беше майка й. Отстрани щеше да изглежда твърде необичайно да не приеме разговора, затова вдигна телефона до ухото си.

– Робин? – прозвуча гласът на Линда, когато тя минаваше покрай Холи, без да я погледне. – Ти в Бароу ин Фърнес ли си?

– Да – отвърна Робин. Изправена пред две вътрешни врати, избра лявата, която я отведе в обширен и мрачен салон с висок таван. Двама мъже във вече познатите сини гащеризони играеха билярд на маса край вратата. Робин по-скоро усети, отколкото видя как няколко глави се обърнаха към непознатата посетителка. Като избягваше какъвто и да било контакт с очи, тя продължи към бара, без да прекъсва разговора си.

– Какво правиш там? – попита Линда и без да изчака отговор, продължи: – От полицията ни се обадиха по телефона да питат дали баща ти ти е дал колата!

– Беше недоразумение – отвърна Робин. – Мамо, не мога да говоря в момента.

Вратата зад нея се отвори, влезе Холи, скръстила татуираните си ръце, и хвърли към Робин кос преценяващ поглед, в който тя долови враждебност. Ако не се броеше късо подстриганата барманка, двете бяха единствените жени тук.

– Звъняхме в апартамента – продължи майка й нехаеща – и Матю каза, че си заминала с Корморан.

– Да – потвърди Робин.

– А като попитах ще имате ли време да се отбиете за обяд този уикенд...

– Каква работа имам в Машам този уикенд? – попита Робин озадачена. С крайчеца на окото си видя Холи да сяда на столче пред бара и да бъбри с други мъже в сини работни дрехи от близката фабрика.