В служба на злото

36 Влизаш в свят на непознати, / в море от неизвестност... Блу Ойстър Кълт, „Дръж предпазителя вдигнат“ – Б. пр.

Тракащият ландроувър поглъщаше разстоянието със стоическа компетентност, но пътуването на север вече беше започнало да изглежда безкрайно, преди да се появят първите табели за Бароу ин Фърнес. По картата не се разбираше точно колко далеч се намира морското пристанище и колко е изолирано. На Бароу ин Фърнес не му беше писано през него да минават на път или да го посещават случайно, селището представляваше географска задънена улица.

Пътуваха през най-южните райони на Езерната област, покрай хълмисти поля със стада овце, каменни зидове и живописни селца, които напомняха на Робин за родния й Йоркшър, през Улвърстън („Родно място на Стан Лоръл37“), докато за пръв път зърнаха широк естуар, подсказващ за приближаването им към брега. По пладне най-сетне се озоваха в отблъскващ промишлен район. От двете страни на пътя имаше складове и фабрики, които бележеха периферията на града.

37 Британски актьор, писател и филмов продуцент (1890–1965), станал известен като част от комедийния тандем „Лоръл и Харди“. – Б. р.

– Ще хапнем нещо, преди да отидем у Брокбанк – каза Страйк, който от пет минути разучаваше карта на Бароу. Презираше електронните устройства за навигация с аргумента, че хартията не я чакаш да се даунлоудне, нито пък информацията изчезва при неблагоприятни условия. – По-нагоре има обществен паркинг. На кръговото кръстовище се отбий вляво.

Минаха покрай порутения страничен вход към Крейвън Парк, домашния стадион на „Бароу Рейдърс“. С изострено внимание дали няма да зърне някъде Брокбанк, Страйк обхващаше специфичната атмосфера на мястото. След като беше родом от Корнуол, очакваше да види морето, да го вкуси във въздуха, но усещането беше сякаш са на километри навътре в сушата. Първоначалното впечатление беше за търговски център извън града, тъй като от всички страни ги заобикаляха ярки фасади на аутлети по главната улица, ала тук-там, гордо и сякаш не на място, помежду магазини и пицарии се възправяха истински архитектурни съкровища, които свидетелстваха за проспериращо индустриално минало. Митница в стил ар деко бе превърната в ресторант. Викториански технически колеж, украсен с класически скулптури, носеше надписа „Labor Omnia Vincit38“. Малко по-нататък следваха редови къщи – кошерът, където живееха работниците.

38 Латинска сентенция – „Упоритият труд побеждава всичко“ (Вергилий). – Б. р.

– Никога не бях виждал толкова много пъбове – сподели Страйк, докато Робин сви в паркинга. Щеше му се бира, но с девиза „Labor Omnia Vincit“ наум се съгласи с предложението на Робин да хапнат по нещо набързо в близко кафене.

Априлският ден беше слънчев, ала вятърът носеше със себе си пронизващ студ от невидимото море.

– Не си правят кой знае каква реклама, а? – промърмори той, като видя названието на кафенето „Последно убежище“. Насреща му имаше магазин с име „Втори шанс“, където продаваха дрехи втора употреба и очевидно процъфтяваща заложна къща. Въпреки отблъскващото име „Последно убежище“ се оказа уютно и чисто заведение, пълно с бъбриви възрастни жени, и двамата се върнаха на паркинга добре заситени.

– Няма да е лесно да бъде наблюдавана къщата му, ако се окаже, че няма никой – каза Страйк, като показа на Робин картата, щом седнаха отново в ландроувъра. На права задънена улица е. Няма места за спотайване.

– Хрумвало ли ти е – не съвсем на шега подхвърли Робин, когато потеглиха, – че Холи е Ноъл? Че може да е претърпял смяна на пола?

– Ако е така, ще е лесен за откриване – каза Страйк – с двуметров ръст на високи токове и деформирано ухо. Тук завий вдясно – упъти я, след като минаха покрай нощен клуб „Бед­няка“. – Ей, ама в Бароу не си поплюват да наричат нещата с истинските им имена, а?

Гигантска кремава сграда с надпис „Бей Системс“ върху фасадата напълно затуляше брега и морето. Беше без прозорци и сякаш се простираше на цял километър, безлика и заплашителна.

– Според мен Холи ще се окаже сестра или може би нова съпруга – каза Страйк. – Завий вляво... На неговата възраст е. Така, търсим Станли Роуд... като гледам, ще се озовем точно до „Бей Системс“.

Както беше казал Страйк, Станли Роуд беше права отсечка с къщи от едната страна и висока тухлена стена с бодлива тел в горния край от другата. Зад тази безкомпромисна бариера се издигаше някак зловеща на вид сграда на фабрика, бяла и без прозорци, въздействаща притеснително със самите си размери.

– „Граница на ядрен обект“ – прочете Робин надпис на стената и намали скоростта на ландроувъра до пълзене по улицата.

– Строят подводници – отбеляза Страйк, като гледаше нагоре към бодливата тел. – Навсякъде полицейски предупреждения, виж...