В служба на злото

Страйк се беше настроил против госпожа Брокбанк още от първото им интервю. Беше слаба, прекалено силно гримирана, без съмнение жертва по своему, но той бе останал с впечатлението, че преднамерено бе пожертвала Британи, за да спаси другите си две деца, като се правеше, че не забелязва дългите отсъствия от къщи на съпруга си и голямата си дъщеря. За него решимостта й да не знае бе равносилна на съучастни­чество. Брокбанк бе заплашил Британи, че ще удуши и майка й, и сестра й, ако проговори какво прави с нея в колата, когато я води на дългите екскурзии в близката гора и по разни тъмни прексечки. Щял да нареже всички на парченца и да ги зарови в градината. После щял да вземе Райън – малкия син на Брокбанк и единствен член на семейството, на когото той май държеше – и да заминат някъде, където никой нямало да ги намери.

– Беше шега, просто шега. Всички тези приказки не ги казах сериозно.

Преплитащи се тънки пръстчета, изкривени очила, крака, още недостатъчно пораснали, че да стигнат до пода. Тя все така категорично отказваше да бъде подложена на медицински прег­лед, когато Страйк и Хардейкър отидоха в къщата на Брокбанк да го приберат за разпит.

– Беше пиян, като се появихме там. Казах му за какво сме дошли и той ми се нахвърли със счупена бирена бутилка. Свалих го с един удар – каза детективът без следа от самохвалство, – само че не биваше да го докосвам. Не беше необходимо.

Никога преди не го беше признавал гласно, макар че Хардейкър (който го бе подкрепил безрезервно при последвалата анкета) също го знаеше.

– След като ти се е нахвърлил с бутилка...

– Можех да му я отнема, без да го просвам.

– Каза, че бил едър...

– Много пиян беше. Бих успял да се справя с него, без да го удрям. Хардейкър присъстваше, бяхме двама срещу един. Да си кажа право, доволен бях, че ми се нахвърли. Исках да го ударя. Едно дясно кроше и го вкарах в несвяст. И тъкмо така му се размина.

– Размина му се?

– Отърва се – поясни Страйк, – излезе чист.

– Как така?

Корморан отпи още кафе. Очите му бяха разфокусирани, припомняше си.

– Вкараха го в болница, след като го ударих. Получи масивен епилептичен пристъп, когато се свести. Травматично мозъчно увреждане.

– О, господи – промълви Робин.

– Наложи се спешна операция, за да бъде спрян мозъчният кръвоизлив. Продължаваше да има припадъци. Диагностицираха травматично мозъчно увреждане, посттравматично разстройство и алкохолизъм. Не беше годен да бъде изправен пред съд. Адвокатите му се развихриха. Повдигнато ми беше обвинение за побой. За щастие, моите адвокати установиха, че в седмицата, преди да го ударя, играл ръгби. Поразровиха се и установиха, че сто и двайсет килограмов уелсец го блъснал с коляно в главата и го проснал на игрището. Младши медик не забелязал кървенето от ухото, защото бил целият омазан с кал и покрит с натъртвания. Просто му казали да иде у дома и да си почива. Оказа се, че са пропуснали фрактура в основата на черепа, което правният ми екип установи, когато накара лекарите да прегледат отново рентгеновата снимка, направена след мача. Черепната фрактура беше причинена от уелския нападател, не от мен. Дори и при това положение, ако нямах Харди като свидетел, че Брокбанк ми налетя със счупена бутилка, щях да съм затънал до шия. Накрая приеха, че съм действал при самозащита. Нямаше как да знам, че черепът му вече е пукнат и какви поражения ще му нанеса с моя удар. Междувременно откриха детско порно на компютъра му. Историята на Британи отговаряше на показания, че често е била забелязвана сама с втория й баща в колата му. Учителката й беше разпитана и каза, че в училище ставала все по-затворена. Гаврил се беше с нея две години и я беше заплашвал, че ще убие нея, майка й и сестра й, ако каже на някого. Беше успял да я убеди, че навремето се е опитал да й отреже крака. Имаше белези около пищяла. Уверил я, че тъкмо го режел с рендето, когато майка й се появила и го спряла. При интервюто майката заяви, че белезите са от инцидент, който претърпяла като съвсем малка.

Робин не каза нищо. Беше притиснала и двете ръце към устата си, очите й бяха разширени. Изражението на Страйк беше направо плашещо.

– Той лежеше в болницата, където се опитваха да овладеят припадъците му, и щом някой се опиташе да го разпита, симулираше обърканост и амнезия. Около него постоянно кръжаха адвокати, надушили тлъсто заплащане: лекарска небрежност, побой. Твърдеше, че самият той бил жертва на сексуален тормоз, че детското порно било симптом на душевните му проблеми, на алкохолизма му. Британи упорстваше, че всичко си е измислила, майката крещеше срещу всички, че Брокбанк никога не е докосвал и с пръст някое от децата, че бил идеалният баща, че вече изгубила един съпруг и сега била на път да изгуби втори. Шефовете пожелаха обвиненията да бъдат свалени. Признаха му инвалидност – каза Страйк и тъмните му очи срещнаха синьо-сивите на Робин. – Измъкна се безнаказан с изплатени компенсации и солидна пенсия и замина, като отведе и Британи.

24

Step into a world of strangers

Into a sea of unknowns . . .

Blue Öyster Cult, ‘Hammer Back’36