В служба на злото

Тя го погледна изненадана. В този кратък миг той забеляза подпухналите й очи, бледността й. Очевидно не беше спала много.

– От къде на къде ти дойде наум да ме питаш?

– Това ми прилича точно на кола, с която се ходи на конни състезания.

В отговора й се долови съвсем лека резервираност.

– Да, имах пони.

Той се разсмя, смъкна стъклото на прозореца докрай и опря върху него лявата си ръка с цигарата.

– Какво смешно има?

– Не знам. Как се казваше?

– Ангъс – отвърна тя. – Голям проклетник беше. Вечно ме хвърляше.

– Нямам доверие на коне – подхвърли Страйк и продължи да пуши.

– Яздил ли си някога?

Беше ред на Робин да се усмихне. Хрумна й, че едно от малкото места, където Страйк би почувствал дискомфорт, бе на гърба на кон.

– Не – отвърна той. – И възнамерявам да оставя нещата така.

– Чичо ми има порода коне, които биха те издържали – осведоми го Робин. – Клайдсдейл. Много са масивни.

– Схванах намека – сухо отвърна Страйк и тя се разсмя.

Докато Робин се провираше сред все по-сгъстяващото се улично движение, той пушеше мълчаливо и си мислеше колко му харесва да я кара да се смее. Установи също, че се чувства по-щастлив и по-комфортно, седнал в поразнебитения ландроувър, бъбрейки си на незначителни теми с Робин, околкото на снощната вечеря с Елин.

Не беше човек, който да се успокоява с удобни лъжи. Би могъл да изтъкне аргумента, че Робин въплъщава непринудените приятелски отношения, а Елин – клопките и удоволствията на сексуалната връзка. Знаеше, че истината е по-сложна и се усложняваше още повече от факта, че пръстенът със сапфир вече го нямаше на ръката на Робин. От мига, в който се срещнаха, беше наясно, че тя ще е заплаха за душевното му спокойствие. Но да застраши най-доброто и пълноценно служебно сътрудничество в живота си би било акт на съзнателен автосаботаж, който той, след изживяната продължителна и разрушителна връзка, след усилията и саможертвата, вложени в изграждане на бизнеса му, не можеше и нямаше да допусне.

– Умишлено ли ме игнорираш?

– Какво?

Нищо чудно наистина да не я е чул добре при това трещене на стария двигател.

– Попитах как вървят нещата с Елин.

Никога преди не го бе питала открито за негова връзка. Страйк предполагаше, че споделеното помежду им преди две вечери ги беше направило по-близки. Той лично би го избегнал, стига да беше възможно.

– Добре – отвърна кратко, хвърли угарката от цигарата си и вдигна стъклото, което малко намали шума.

– Значи, ти прости, така ли?

– За какво?

– Задето напълно забрави, че имате среща! – възкликна Робин.

– А, това ли? Да. Всъщност, не... но после да.

В този момен Робин зави по шосе А40 и завоалираният отговор на спътника й внезапно породи ярък образ в съзнанието й: едрото космато тяло на Страйк с неговия крак и половина, преплетено с това на Елин, руса и алабастрово бяла върху също така безукорно белите чаршафи... Нямаше съмнение, че чаршафите на Елин са бели, чисти и навяващи нещо скандинавско. Вероятно имаше кой да се грижи за прането й. Тя беше издигната социално, твърде заможна, за да ги глади сама, както правеше Робин пред телевизора в тясната дневна в Ийлинг.

– А как е при теб с Матю? – попита Страйк, когато вече стъпиха на магистралата. – Как мина?

– Добре – отвърна Робин.

– Глупости – отсече Страйк.

Макар от нея да се изтръгна неволен смях, Робин донякъде се ядоса на настояването му за повече информация, когато той самият бе казал толкова малко за Елин.

– Иска да се сдобрим и да сме заедно.

– Естествено, че това ще иска – подхвърли Страйк.

Робин не беше сигурна какво да отвърне на това, макар че несъмнено й стана приятно да го чуе. Хрумна й, че шефът й за пръв път даваше някаква индикация, че я вижда като жена, и тя си отбеляза фразата му, за да я обмисли насаме по-късно.

– Извини ми се и ме помоли отново да си сложа пръстена – допълни Робин. Остатъчна лоялност към Матю й попречи да уточни, че той плака и я умолява. – Само че аз...

Гласът й пресекна и макар че на Страйк му се искаше да чуе още, не й зададе повече въпроси, а свали стъклото и запали нова цигара.

* * *

Спряха за кафе при бензиностанцията Хилтън Парк. Робин отиде до тоалетната, а Страйк се нареди на опашка в „Бъргър Кинг“. Застанала пред огледалото, тя провери мобилния си телефон. Както беше очаквала, там се мъдреше съобщение от Матю, но тонът вече не беше умолителен и търсещ помирение.

Ако спиш с него, всичко ще е завинаги свършено между нас. Може да си мислиш, че ще направиш нещата квит, но не е същото. Онова със Сара беше отдавна, бяхме хлапета още и целта ми не беше да те нараня. Помисли си какво захвърляш, Робин. Обичам те.

– Извинете – промърмори Робин и се отмести, за да даде достъп на нетърпеливо момиче до сешоара за ръце.