В служба на злото

Предишната вечер бяха имали първия си скандал: повратен момент във всяка връзка. Пълната липса на обратна връзка, след като той не се беше появил за срещата им във вторник, би трябвало да му послужи като предупреждение, само че междувременно беше твърде зает с Робин и разчленен труп, та да мисли дълго по въпроса. Вярно, тя се бе държала леденостудено, когато той й се обади да се извини, но фактът, че така лесно се съгласи на нова среща, не го беше подготвил за нов леден прием, когато се появи пред нея от плът и кръв със закъснение от двайсет и четири часа. След като вечеряха под съпровода на болезнено скован разговор, той бе предложил да си тръгне и да я остави да се цупи на воля. Тя се ядоса за малко, когато той посегна към палтото си, но беше като немощен пламък от влажна кибритена клечка; след което тя се разрази в сълзлива полуизвинителна тирада. От излиянията й той научи първо, че тя ходи на психотерапия, второ, че психотерапевтът е идентифицирал у нея тенденция към пасивна агресивност, и трето, че била толкова дълбоко оскърбена, задето не се появил във вторник, че изпила цяла бутилка вино сама пред телевизора.

Страйк отново се извини, обясни й, че е ангажиран със зап­летен случай, развил се в сложна и неочаквана посока, изрази искрено разкаяние, че е забравил срещата им, но добави, че ако тя не може да му прости, все пак е по-добре да си иде.

Тя се хвърли в обятията му и се озоваха право в леглото, след което правиха най-добрия секс в цялата им кратка връзка. Страйк си даде сметка, че му се е разминало твърде леко. Ако беше забравил да иде на среща с Шарлот, жената, с която беше поддържал интимни отношения на пресекулки в продължение на шестнайсет години, в момента щеше да има физически рани по себе си, щеше да я издирва някъде рано призори или да се опитва да я спре да не скочи от високия балкон.

Бе наричал любов онова, което изпитваше към Шарлот, и то си оставаше най-силното чувство, което бе преживявал към жена. По болката, която му бе причинило, и по трайните си остатъчни ефекти повече напомняше вирус, който дори и сега не бе сигурен, че е преодолял. Да не я вижда, никога да не й се обажда, да не използва новия имейл адрес, който бе създала, за да му покаже разстроеното си лице в деня на сватбата си със старо гадже: това бе неговото самопредписано лечение, с което държеше симптомите под контрол. Ала съзнаваше, че е излязъл донякъде осакатен от тази връзка, че никога вече не би могъл да изпитва някогашните силни чувства. Огорчението на Елин от предишната вечер не бе стигнало до същината му, както някога се бе случвало с това на Шарлот. Имаше усещането, че способността му да обича е притъпена, че нервните й окончания са прерязани. Не бе имал намерение да наранява Елин; не му бе приятно тя да плаче; и все пак не изпитваше особена съпричастност към болката й. Ако трябваше да е искрен, с част от съзнанието си обмисляше обратния маршрут до дома си, докато тя проливаше сълзи.

Страйк се облече в банята, излезе безшумно в слабоосветеното антре, където прибра бръснарските си принадлежности в пътната чанта, която бе приготвил за пътуването до Бароу ин Фърнес. Вдясно от него имаше открехната врата. Инстинктивно я бутна и тя се отвори по-широко.

Момиченцето, което никога не беше срещал, спеше тук, когато не беше в дома на баща си. Стаята в бяло и розово беше безупречно чиста и подредена, с изрисувани феи по тавана около корнизите. На етажерка бяха прилежно строени барбита с безизразни усмивки и с ярки блузки върху заострените гърди. Бял килим, имитация на мечешка кожа с глава, застилаше пода пред миниатюрното креватче с четири колони.

Страйк не познаваше почти никакви малки момичета. Имаше двама кръщелници, донякъде натрапени му, както и трима племенници. Най-старият му приятел от Корнуол имаше дъщери, но Страйк практически никога не бе общувал с тях; втурваха се покрай него във вихър от конски опашки и небрежни помахвания: „Здрасти, чичо Корм, чао, чичо Корм“. Разбира се, беше израснал със сестра, макар че Луси никога не беше глезена с луксозно креватче с бонбоненорозов балдахин, нищо че може би силно си е мечтала за такова.

Британи Брокбанк беше имала плюшено лъвче. Припомни си го ей така, изведнъж, докато гледаше полярната мечка на пода: плюшено лъвче с комично лице. Беше го облякла в розова поличка и то лежеше на канапето, когато вторият й баща се бе нахвърлил срещу Страйк със счупено бирено шише в ръка.

Детективът се върна обратно в коридора и бръкна в джоба си. Винаги носеше у себе си бележник и химикалка. Надраска набързо бележка до Елин, като спомена най-хубавата част от предишната вечер, и я остави на масичката в антрето, за да не рискува да я събуди. После, също така тихо, както беше направил всичко друго, метна през рамо пътната си чанта и излезе от апартамента. Имаше среща с Робин в осем часа на метростанция „Уест Ийлинг“.

* * *