В служба на злото

Отново прочете съобщението на Матю. Удовлетворяващ приток на гняв заличи съчувствието и болката й от сутринта. Това тук беше истинският Матю, каза си: „Ако спиш с него, всичко ще е завинаги свършено между нас“. Значи, не й беше повярвал, че е сериозна, когато свали пръстена си и му заяви, че вече няма желание да се омъжи за него? Щяло да е „свършено завинаги“ само когато Матю кажеше?... „но не е същото“. Нейната изневяра по дефиниция щеше да е по-лоша от неговата. За него пътуването й на север бе просто упорство да получи възмездие. Мъртвата жена и убиец на свобода бяха претекст да даде израз на женската си злоба.

„Върви по дяволите“, каза си, тикна телефона си в джоба и се върна в кафето, където Страйк ядеше двоен кроасан с наденичка и бекон.

Той забеляза зачервеното й лице и стегнатата челюст и отгатна, че Матю имаше пръст в тази работа.

– Всичко наред ли е?

– Напълно – отвърна Робин и преди той да е успял да попита нещо друго, сама зададе въпрос: – Ще ми разкажеш ли най-сетне за Брокбанк?

Питането й прозвуча по-агресивно, отколкото беше възнамерявала. Тонът на съобщението от бившия й годеник я беше изнервил и в същото време я бе накарал да се запита къде ли щяха да спят със Страйк тази нощ.

– Щом искаш – отговори кротко детективът.

Извади телефона от джоба си, щракна на снимката на Брок­банк, свалена от компютъра на Хардейкър и го подаде през масата на Робин.

Тя заразглежда издълженото мургаво лице под гъста черна коса, което изглеждаше странно, но не грозно. Сякаш прочел мисълта й, Страйк отбеляза:

– Сега е по-зле. Снимката е правена при постъпването му в армията. Едното му око е хлътнало навътре, а ухото му е деформирано.

– Колко е висок? – попита Робин, като мислеше за куриера, извисяващ се над нея с кожените си дрехи и каска с огледален визьор.

– Колкото мен или малко повече.

– Каза, че си го срещнал в армията?

– Да – отвърна Страйк.

Минаха няколко секунди и тя вече си мислеше, че няма да й каже нищо повече.

Но всъщност разбра, че той просто изчакваше мъж и жена на възраст, които се чудеха къде да седнат, да се отдалечат достатъчно, за да не ги чуят. Когато се махнаха, Страйк каза:

– Той беше майор от Седма бронирана бригада. Ожени се за вдовицата на един колега. Тя имаше две малки дъщери. После имаха свое дете, момче.

Фактите му изплуваха, когато препрочиташе досието на Брокбанк, но истината бе, че Страйк никога не ги беше забравял. Числеше се към случаите, които запомняш завинаги.

– По-голямата доведена дъщеря се казваше Британи. На дванайсетгодишна възраст Британи споделила за сексуален тормоз пред съученичка в Германия. Приятелката казала на майка си и тя съобщила пред съответните органи. Свързаха се с нас да се намесим. Аз не я интервюирах лично, направи го жена следовател. Просто гледах записа.

Старанието й да изглежда като възрастна и да се владее беше онова, което го измъчваше тогава. Ужасена беше какво ще се случи със семейството, след като се е раздрънкала, и се опитваше да си вземе думите назад.

Не, разбира се, че не била казвала на Софи как той заплашвал да убие по-малката й сестра, ако го издаде! Не, не че Софи лъжела, просто това било шега. Била питала Софи как се предпазва да няма бебе само от любопитство, всеки се интересувал от такива неща. Естествено, той не бил казвал, че ще накълца майка й на малки парченца, ако проговорела за него. А онова за крака й? А, това ли? И то било на шега, всичко било на шега. Казал й, че имала белези по крака, защото той за малко не й го отрязал, когато била мъничка, но тогава влязла майка й и го видяла. Обяснил, че го направил, защото газила из лехите му с цветя като съвсем малко дете, но, разбира се, това било шега и майка й щяла да потвърди. Заплела се в някаква бодлива тел и се порязала зле при опит да се освободи. Да питат майка й. Той не я бил порязал. Татко й никога не би могъл да го стори.

Неволната гримаса, появила се на лицето й при усилието да изрече „татко“, още беше в паметта на Страйк: беше му заприличала на малко дете, опитващо се да нагълта цяло парче студена карантия под заплаха от наказание. Беше само на дванайсет години, а вече бе наясно, че животът за семейството й ще е поносим само ако мълчи и приема безропотно всичко, което му се прииска да прави с нея.