В служба на злото

– Имам усещането, че ще сме без нито един, ако не бъде заловен този умопобъркан – отсече Страйк. – Никой няма да иска да припари до нас.

– И как ще стигнеш до Бароу? – попита Робин.

У нея зрееше план. Нима беше предусетила тъкмо такова развитие на нещата?

– С влак – отвърна той. – Знаеш, че сега не мога да си позволя да наема кола.

– А какво ще кажеш – изрече тържествуващо Робин – аз да те закарам с моя нов... всъщност е направо античен, но се движи съвсем добре... ландроувър?

– Че откога се сдоби с ландроувър?

– От неделя.Това е старата кола на родителите ми.

– Аха – отрони той. – Е, това звучи чудесно...

– Но?

– Не, ще ми е от голяма помощ...

– Но? – настоя Робин, която отгатваше, че той има някакви резерви.

– Не знам колко дълго ще се забавя там.

– Няма никакво значение. Така или иначе, ми нареди да кис­на у дома.

Страйк се поколеба. Питаше се доколко желанието й да го закара се коренеше в надеждата да нарани Матю. Ясно си представяше как ще погледне счетоводителят на едно неопределено дълго пътуване на север сами двамата с пренощуване. Чистите професионални отношения не включваха използването един на друг за пораждане на ревност у партньорите.

– О, по дяволите – изруга неочаквано и бръкна в джоба за мобилния си телефон.

– Какво има? – попита разтревожена Робин.

– Току-що си спомних, че снощи трябваше да имам среща с Елин. Съвсем ми изскочи от ума. Чакай ме тук.

Той излезе на улицата и остави момичето да се храни. Докато гледаше едрата фигура на Страйк, който крачеше напред-назад пред прозорците на пъба с притиснат до ухото телефон, тя се запита защо Елин не се беше обадила или не беше написала съобщение, за да го попита къде е? Без значение какво бе заподозрял Страйк, имаше само една стъпка до това тя да си зададе за пръв път въпроса – какво ли щеше да каже Матю, ако тя се върнеше само за да вземе ландроувъра и изчезнеше със сак с дрехи за няколко дни.

„Няма право да недоволства – каза си в опит да бъде дръзка и независима. – Вече не му влиза в работата.“

И все пак мисълта, че ще види Матю макар и за кратко, я притесни.

Страйк се върна и направи гримаса.

– Заклеймен съм – обяви лаконично. – Променихме срещата за довечера.

Робин не разбираше защо това, че Страйк отиваше да се срещне с Елин, развали настроението й. Предположи, че е заради умората й. Последните трийсет и шест часа й бяха поднесли напрежение от разнообразен характер, което не можеше да бъде преодоляно само с един обяд в пъб. Чиновниците на близката маса вече пищяха от смях, когато младата жена отвори друг подарък – чифт пухкави белезници.

„Не празнува рожден ден – осъзна Робин. – Ще се омъжва.“

– Е, ще те карам ли, или какво? – попита малко рязко тя.

– Да – отвърна Страйк, който, изглежда, беше започнал да харесва идеята (или просто беше въодушевен от мисълта за срещата с Елин?). – Знаеш ли, това ще е чудесно. Благодаря ти.

23

Moments of pleasure, in a world of pain.

Blue Öyster Cult, ‘Make Rock Not War’35

35 Сладостни моменти в свят на болка. Блу Ойстър Кълт, „Правете рок, не война“ – Б. пр.

На следващата сутрин мъгла се стелеше на плътни и меки пластове, подобни на паяжина, над върховете на дърветата в Риджънтс Парк. Страйк, който мигом прекрати звъненето на алармата, за да не събуди Елин, застана, балансиращ на единственото си стъпало, край прозореца, спуснал зад гърба си завесата, за да не влиза вът­ре светлината. Цяла минута се взира в призрачния парк и беше като омагьосан от ефекта на ранното утринно слънце върху разлистените клони, издигащи се над море от пара. Красота можеше да се открие навсякъде, ако човек отделеше време да я потърси, ала в битката на ежедневието беше лесно да се забрави съществуването на този напълно безплатен лукс. Носеше подобни спомени от детството си, особено от онези периоди от него, прекарани в Корнуол: проблясването на морето, зърнато за пръв път сутрин, синьо като криле на пеперуда; загадъчният сенчесто изумруден свят на Прохода Гънера в парка Триба; далечни бели платна, пърхащи като морски птици над бурни оловносиви вълни.

Зад него Елин се размърда и въздъхна в тъмното легло. Страйк излезе предпазливо иззад завесите, взе протезата си, подпряна на стената, и седна на стол да си я постави. После, все така движещ се възможно най-тихо, се отправи към банята с дрехите си в ръка.