В тъмните гори

— Оцеляхме — отвърна Джони. — Да се махаме оттук!

Тичаха през гората. После преплуваха реката. По пътя минаха край много крули. Някои се криеха из храстите. Други се катереха по дърветата, сякаш търсеха сигурност сред клонака. Никой не ги нападна.

Минаха и край няколко трупа. Отначало Робинс не разбираше откъде се бяха взели. Надвеси се над един от тях. Оказа се жена с разрязано гърло, която още стискаше в дланта си окървавен нож.

— Самоубийство — изрече той.

Когато пресичаха поляната с дърветата на смъртта, Робинс погледна в тяхната посока. Забеляза някакво движение сред голите им клони.

Нийла се спря и посочи към дърветата.

— Виждам ги.

Три тъмни фигури внезапно се отрониха от дърветата. Полетяха с трясък през сухите клони и се разбиха на земята.

— Хайде! — каза Робинс. — Почти стигнахме.

Нийла огледа мрака около колата. Не видя никакви крули.

Нямаше ги и в колата.

Настани се на предната седалка до волана.

Пег и Джени седнаха на задната седалка.

Джони пъхна ключа в стартера — същия ключ, който Шери забрави да вземе. А и нямаше да може да го използва, защото… Завъртя и запали. Колата потегли.

По-късно, когато вече бяха излезли на шосето, Нийла изхвърли сабята през прозореца. Проследи с поглед как, описвайки дъга в мрака, изчезна сред крайпътните шубраци. После облегна глава на рамото на Джони. Той се усмихна и я притисна до себе си.