В тъмните гори

Възрастният мъж заговори на крулите на техния странен език. Нийла го чу в гората, когато той го използваше, за да предотврати атаките на съществата. Докато Хейър говореше, Джони премести поглед от Корделия към Нийла.

— Хайде — промърмори той. — Бързо!

Въпреки че бе останала без дъх и трепереше от страх, Нийла не се поколеба. Втурна се напред със сабята в ръка.

Стремеше се да не отделя поглед от увисналото под триножника момиче. Но в същото време не можеше да не поглежда и към крулите. Някои от тях, съвземайки се от изненадалата ги стрелба, вече се раздвижиха.

Хейър продължаваше да говори, но тя чуваше мънкане сред крулите.

— Бързо! — извика момичето.

С периферното си зрение Нийла видя, че Корделия се устреми към триножника, под който висеше жената. Забеляза също, че едно безного същество мъкнеше торса си сред тълпата. Онова същото, което видя на пътя преди толкова отдавна. Между зъбите си бе захапало нож.

Тя стигна до триножника.

Някой изкрещя.

Обърна глава. Едно копие прониза Корделия.

Нийла вдигна сабята и пресече въжето. Момичето падна на земята.

* * *

— Проклето копеле! — извика Робинс.

Тикна дулото в тила на Хейър и натисна спусъка.

После светкавично зареди отново. Обърна се и застреля най-близко стоящия крул.

След това накуцвайки, се спусна към Пег.

Към настъпващата тълпа.

Застанала на четири крака, Джени погледна към майка си. Дузина крули настъпваха към нея. Чичо й Джон крачеше бързо към тях, като не спираше да стреля. Но и зад него напираха още крули.

— Чичо Джон! — извика тя.

В същия миг забеляза, че жената, която беше прерязала въжето й, тича с вдигната сабя към чичо й.

Джени се изправи на крака и също се устреми натам.

Едно момче с нож на пояса изскочи зад гърба на Джони. Извади и малка секира. Замахна. Нийла с един удар отсече ръката му.

След това заби острието в лицето на някаква жена. Извърна се и разцепи надве главата на един пълзящ мъж.

В следващия миг острието на нож нарани хълбока й. Тя удари с лакът лицето на момичето, което се опита да я убие. То се просна по гръб. Острието на сабята тутакси потъна в корема му.

Някой успя да скочи върху гърба на Нийла. Тя падна върху тялото на момичето. Почувства как нож допря гърлото й.

Робинс тикна дулото на пушката в ухото на мъжа и стреля. Тялото му падна върху Нийла. Робинс го издърпа.

Погледна към Пег. Безкрако човешко подобие беше в краката й и тъкмо изваждаше ножа, който бе стиснало между зъбите си.

Робинс се прицели и натисна спусъка.

Щрак!

* * *

Пег с все сила ритна безногото чудовище в лицето. Бясно размахвайки ръчища, то падна назад.

Но наоколо се бяха струпали твърде много крули!

Тя се заизвива и обсипа с ритници най-близките до нея.

После погледът й попадна върху дъщеря й.

— Джени! — изкрещя Пег.

Неколцина от крулите също погледнаха натам. Отдръпнаха се от нея и нададоха тревожни крясъци.

Джени се затича.

Пълзящ по земята крул се опита да я хване за крака. Не успя.

И други се устремиха към нея. Но тя беше твърде бърза.

Едно копие засегна крака й, но не спря нейния устрем. Беше й направило само драскотина, която дори не я болеше. Нищо не я болеше, освен дланите й.

Сега вече само един крул стоеше пред нея.

Препречи й пътя.

Беше слузестата дебелана от дърветата. Изглеждаше изплашена. В последния момент се опита да отскочи встрани.

Джени тикна в лицето й голямата горяща главня, която носеше. Дебеланата изкрещя и изчезна в отвора на кладенеца.

Пламтящата главня последва полета й в тъмните дълбини.

Разнесе се проглушителен крясък.

Нийла извади сабята си от гърдите на поредния крул и рязко се обърна, готова да съсече следващия. Но всички крули се бяха заковали на място и гледаха към кладенеца.

Онези, които се намираха най-близо до него, търтиха да бягат. Тъмни извиващи се пипала изскочиха от дупката. Увиха се около краката на неколцина от крулите. Придърпаха ги и те на свой ред с отчаян писък потънаха надолу към земните недра.

После крулите се пръснаха на всички страни. Едни бягаха. Други се влачеха на ръце. Трети лазеха на четири крака като огромни тромави паяци.

* * *

Джени стъпи върху китката на едър безног крул, намиращ се до майка й. Той изрева от болка. Разтвори длан и изпусна ножа. Джени го грабна.

Дясната й ръка бе изгорена и не вършеше работа.

Сграбчи ножа с лявата ръка и го заби в окото на изрода.

Върху рамото си усети тежка длан.

Тя се изви, замахна, но не улучи.

— Чичо Джон!

— Дай ми това!

Той грабна ножа от ръката й. С рязко движение отсече въжето, на което висеше майка й.

И двамата паднаха.

Но дойде другата жена. Онази със сабята.

Нещо шибна крака на Джени. Тя с вик отскочи. Видя как тъмно гърчещо се пипало обхваща гърлото на мъртвия безног крул. Тялото се повлече към дупката.

Около гърлото на кладенеца се мятаха безброй живи въжета.

— Да бягаме, да бягаме! — извика Джони.

И те побягнаха.

Накрая на селището, преди да навлязат в гората, Джени се обърна назад.

— Вижте! — извика тя. — То излиза цялото!

— Господи! — изрече със заекване жената със сабята. — Какво е това?

И четиримата се загледаха втрещено към кладенеца.

— Какво направихме? — прошепна жената.