В тъмните гори

Пег стисна зъби в усилие да не вика, докато момчето проникваше болезнено в нея. Джени, провесена до нея на триножник, бе все още в безсъзнание. Беше изпаднала в несвяст още по време на суровото изпитание при дърветата. На Пег й се искаше дъщеря й дълго време да не идва на себе си.

Не искаше тя да вижда всичко това.

Начинът, по който мъжете и момчетата й се изреждаха.

Другите неща…

Тя плътно затвори очи. По ъглите им избиха сълзи. Момчето се напъваше все повече между краката й. Чувстваше члена му като пламтяща цепеница в себе си. То бе последният насилник, тъй като останалите минаха по реда си.

Само четирима изнасилиха Джени. Слава Богу, че с изключение на първия при дърветата, с останалите тя беше през цялото време в безсъзнание.

Джени пое отривисто дъх, когато Пег почувства как момчето се замята лудо. Изпразни се на силни тласъци.

След това момчето се отдалечи.

Пег се завъртя се настрани. Висеше отпусната на завързаните си ръце. Краката й бяха твърде отмалели, за да я държат. Погледна надолу и под отблясъците на огъня видя, че са покрити с тъмна кръв.

Обърна отново поглед към Джени. Главата на момичето бе все още клюмнала. Тялото й висеше на въжето и леко се поклащаше. Този път кръвта, която я покриваше, беше нейната. Спомни си как дъщеря й пищеше, докато я хапеха…

Но не беше мъртва. Виждаше как гърдите й леко се повдигат при дишането. Беше в несвяст, но не и мъртва. Може би най-добре е никога да не се събужда.

— Сред обитавани от зли призраци дъбрави…

Пег се обърна и погледна към мъжа, който висеше от триножника до дясната й страна. Досега мислеше, че е мъртъв.

— Зверове! — продължи той. — Гнусни, отвратителни зверове!

— Предпочитам да ни убият — каза Пег.

— О, те ще го направят. Но първо ще се позабавляват. Миналата нощ…

Той млъкна, обронвайки глава.

— Какво? — подкани го Пег да продължи.

— Те изнасилиха… моята Рут. Ох, какво правиха с нея! Копелета! — закрещя той. — Копелета!

Неколцина от крулите край главния огън погледнаха към него. Един едър мъж се изправи. Пег разпозна Мърдок.

— Някакви проблеми ли? — попита с уста, пълна с храна.

— Копелета проклети!

Мърдок тръгна към тях. Вървейки, отхапа още един къс от ръката, която носеше.

— Копеле мръсно!

Мърдок се ухили.

— Ясен ми е проблемът ти, приятелю. Гладен си. Ами че тук разполагаме с ядене в изобилие. — И тикна откъснатата ръка в лицето на мъжа. — Заповядай!

Вързаният мъж се опита да го ритне, но Мърдок отскочи назад.

— А ти, Пег?

— Върви в ада!

— Не се безпокой. Тази ръка не е някого, когото познаваш.

И той докосна с ръката гърдите й. Пег настръхна от погнуса:

— Махни се!

— Крехка и вкусна е! Най-хубавото месо. Крулите добре го знаят. С това се хранят.

— Да. И ги погледни на какво приличат!

— О, това не е следствие на грешна диета. Идва от размножаването им. Малка радиацийка е поразбъркала техните гени.

Тя го загледа как захапва ръката и откъсва още едно парче. Докато дъвчеше, й се усмихна.

— Превъзходно е! — каза с пълна уста.

После изплю сдъвканото в лицето й. Отдалечи се, смеейки се високо.

— Вампири — промълви мъжът. — Те… миналата нощ… моята Рут. Те… я изядоха! Изядоха я! Пред очите ми! Насилиха ме да… Стиснаха ми носа и трябваше да отворя устата си и… ох!

Мъжът започна ту да припява тихо, ту да си мърмори.

Пег погледна към Джени. Слава Богу, още не бе дошла на себе си.

— Оставиха главата — поде отново по-членоразделно мъжът. — Те не ядат главите. Пазят ги за кладенеца. Ох, кладенеца! Почакайте и ще…

— Млъкнете! — прекъсна го рязко Пег. — По дяволите, просто млъкнете!

— Онова живее в кладенеца — продължи той с мърморене. — Ще видите!

— Млъкнете!

Той замлъкна.

Пег се вгледа в тъмното петно. Не беше далеч. Само на дванадесетина метра от тях. Преди свечеряване успя да забележи, че това е дупка в земята. Дупка с широк отвор. Забеляза също, че крулите се държат на разстояние от нея. Подхвърляха към гърлото й само кости.

— Те затова са тук — каза мъжът.

— Не искам въобще да знам защо са тук.

— За да го хранят. Един от тях ми каза. За да го хранят и умилостивяват.

Тридесет и осма глава

Легнала по корем между коловете с набучените глави, Корди дочу безумен рев. Същото изреваване чу и предишната нощ. Идваше отдалеч.

Но тя знаеше, че скоро ще го чуе наблизо.

И че този, който го издаваше, ще пристигне с нови глави.

И ще я намери.

Повдигна глава. Поляната оттатък коловете изглеждаше пуста. Явно крулите се бяха разбягали, когато са чули рева.

Това е моят шанс!

Всички ще се скрият!

Но ако ме хванат… По-добре е те да ме хванат.

В гората поне ми се открива известна възможност. Може би ще намеря мама и татко и ще избягаме заедно.

Погледна назад към къщичката.

Ще ме пуснат вътре при тях, ако ги помолеше.

Но не, там е възможно най-лошото място, дори по-лошо от това тук, между главите.

Залостената врата нямаше да спре постоянния обитател.

А пък и пушката вече не беше в тях. Едрото момиче, Шери, я отнесе със себе си. Видя как Робинс и Нийла се връщат в къщичката без оръжието. После чу далечен гърмеж.

Някой беше налетял на Шери.

Много добре.