В тъмните гори

Пег усети как ръцете на Чарли се спуснаха надолу по тялото и смъкват бикините й.

Да, лица!

Сутиенът върху гърдите на бременната беше направен от лица! Малки, овални личица. Одрани детски личица!

Пег затвори очи, стискайки клепачите си.

Чарли издърпа краката й напред. Тя се засмъква и одраска болезнено гърба си от неравния ствол на дървото. Помисли си, че ръцете й ще се откъснат от тялото. Отвори очи и видя Чарли надвесен над нея, а краката си — метнати върху раменете му. Почувства устните му върху своите. Езикът му се плъзна в устата й.

— Не!

* * *

— Какво правите на майка ми? — закрещя Джени. — Спрете! Проклети да сте! Ще ви убия!

Едно дебело момиче откъм нейната страна запрати по нея копие. То се заби над главата й.

Джени се вгледа в четиримата, които се приближаваха. От тях само един изглеждаше нормален — момче, не по-голямо от нея. Беше русо и голо. За миг си помисли, че това е Тими. После си спомни какво направи с Тими и почувства задоволство. Ако й се открие възможност, ще убие и това момче.

Но другите…

Дебелото момиче, хвърлило копието, беше без коса, с мъртвешко бяла и блестяща слузеста кожа.

Още една жена притичваше след тях. Тя накуцваше. Приличаше на кънкьорка — беше превита в кръста, а едната й ръка беше извита зад гърба. Младото й лице беше изкривено така, сякаш невидими пръсти го дърпаха на една страна. Големите й гърди бяха толкова увиснали, че коленете й ги замитаха, докато тичаше.

Последен се зададе силно окосмен мъж. Провираше се като гущер през високата трева с помощта на мощните си ръце, тъй като краката му безпомощно се влачеха след него.

Джени се присви, когато майка й изпищя:

— Не! НЕ!

Тогава момчето достигна до нея. Пъхна острието на ножа в яката на блузата й и дръпна силно. Дрехата се разкъса.

— О-о-о! — изпъшка дебелото момиче.

Бутна момчето настрана. Широко разтвори блузата и се притисна до Джени. Кожата й беше мазна и лепкава. Облиза устните на Джени, докато с ръката спускаше ципа на панталоните й.

Джени заби коляно в мекия й корем. Момичето падна, опитвайки се да поеме въздух. Момчето се изсмя.

Приведената жена се приближи на свой ред и започна да души с муцуната си корема на Джени.

Джени се опита да й нанесе удар с коляно, но човекът гущер я бе хванал за глезените.

Приведената жена въздъхваше, докато облизваше корема й. След това я захапа.

Човекът гущер пък я захапа за бедрото.

Дебелото момиче се изправи. Целуна я. Застиска гърдите й.

Джени закрещя неистово.

Тридесет и четвърта глава

Нийла отвори очи. Лежеше на една страна, притисната до Джони. Лицето й докосваше голите му гърди. Чувстваше се като че ли бе спала дълго време. Бризът галеше кожата й на топли вълни.

Вятърът го нямаше преди. Явно се бе появил с наближаването на вечерта.

Нийла се обърна по гръб. Сянката на къщата се бе удължила.

— О, Господи! — възкликна тя. Обърна се към Джони. — Времето доста е напреднало.

— Остават още около два часа.

— Не искам да тръгваш. Не и без мен.

— Тук ще бъдеш в безопасност.

— Не ме е грижа дали съм в безопасност или не. Искам да бъда с теб.

— Ами… ще видим. Аз просто…

— Хей, вие там! — провикна се Шери през стената. — Най-добре ще е да дойдете насам!

— Ей сега — извика в отговор Джони.

Нийла седна. Не погледна към стената. Цял следобед избягваше да го направи. Ако Шери наблюдаваше отново, то тя не искаше да знае това.

Двамата с Джони се облякоха. Заобиколиха бързо къщичката и влязоха през отворената врата.

Корделия седеше на пода.

— Иска да ни съобщи нещо — обясни Шери.

— Да — каза Корделия. — Затова и ме изпратиха. Те искат да излезете.

— Каква изненада!

— Ако излезете, няма да ви убият.

— Разбира се — обади се Шери — Обзалагам се, че е така.

— Да, вярно е. Ще можете да се присъедините към тях. Няма да ви убият.

— А защо няма да ни убият? — попита Нийла.

— Те се нуждаят от вас… Имат лоша раждаемост.

— Те ни искат, за да раждаме бебета?

— Да.

— Ами Джони? Той едва ли е способен да…

— Той също може да дойде.

— Говори само истината — предупреди я Джони.

Шери се обърна към него.

— Знаеш ли за какво говори тя?

— Зная. Понякога приемат жени. Млади и хубави. За забавление. А и за разплод. Именно затова не желаят хората от Барлоу да ги подвеждат. Обаче не приемат мъже.

— Вярно ли е? — обърна се Шери към Корделия.

Момичето кимна утвърдително.

— Искаш да кажеш, че ще убият Джони? — попита Нийла.

— Предполагам.

— Ах, кучко! И защо лъжеше?

— Съжалявам — прошепна Корделия. После вдигна лявата си длан и махна мръсната превръзка от нея. — Вижте какво ми направиха!

Нийла погледна чуканчето и тутакси отвърна глава.

— Един от тях го отхапа — продължи Корделия. — Като за урок. За да ми подскажат какво ще направят, ако вас двете не ви изкарам оттук.

Шери се изсмя сухо.

— Голяма оферта, няма що. Първо ще ни чукат, после ще отхапят пръстите ни.

— И ще убият Джони — добави Нийла.

— Благодаря, но аз отклонявам това великодушно предложение — каза Шери.

Корделия ги погледна поред.

— Ако не дойдете с мен, ще ви убият.

— Не могат да дойдат тук — каза й Джони. — Ако можеха, нямаше да те изпратят да преговаряш с нас.