В тъмните гори

Кучката я нарани болезнено с ръжена. Щеше да я убие, ако й се бе удало.

Но сега си получи онова, което заслужаваше.

Беше справедливо.

Кучките заслужават да бъдат наказвани. Ако се бяха съгласили да се предадат и излязат с нея, сега всички щяха да са на сигурно място.

Корди отново огледа осветената от луната поляна. Никаква следа от крулите. Но по-добре беше да не тръгва в тази посока. Именно от нея бе долетял ревът.

Тя свърна наляво и запълзя. Придвижваше се бавно, внимавайки да не докосва коловете. Когато стигна до два кола, намиращи се твърде близо един до друг, обърна се на една страна. Промъкна се помежду им ребром. Гърбът й се отърка в единия кол, а гърдите й погладиха другия.

Бяха толкова много! Като че ли нямаха край.

Но тя продължи напред. Не спря да пълзи или да влачи тялото си напред.

Докато някакво тихо шумолене не я накара да спре.

Изпука настъпена съчка.

Тя се обърна на една страна и погледна назад.

Беше той!

Крачеше към мястото, откъдето тя навлезе в полето с коловете толкова отдавна.

От колко ли време се беше появил?

Тя го наблюдаваше. Той вдигна високо една глава. Набучи я на близкия кол. Чу се премляскващ звук.

После навлезе сред полето от кръстове. Запромъква се тихо сред тях, без да докосне нито един кол.

Корди го гледаше, вцепенена от страх.

Как ли успяваше да се придвижва толкова бързо, без да блъсне някоя глава?

Това е Дяволът!

Изведнъж той се обърна към Корди.

Беше я видял!

Тя изскимтя. Почувства как топла течност се застича по бедрото й.

Той се извърна.

Тя изстена и проследи с поглед как той излиза от последните колове.

Ужасният му глас прогърмя:

— Крул!

С ритник продъни вратата на къщичката.

Тридесет и девета глава

Вратата падна с трясък. Нийла потрепери. Притисна лице в еленовата кожа, която й служеше за завивка. Искаше й се да може да се скрие.

Тежки стъпки се придвижваха към Нийла.

Не!

Тя стисна зъби и сподави вика, който напираше в устата й.

— Крул!

Тя затрепери, пронизана от ужас.

Ох, Господи, трябваше и ние да се махнем оттук!

Той всеки миг щеше да отхвърли настрана кожите, които я покриваха.

Дева Марио, изпълнена с милост; Бог е с теб; и благословена си ти измежду всички жени…

От мястото, където се беше скрил зад една висяща еленова кожа, Робинс наблюдаваше как високата тъмна фигура се прокрадва към противоположния ъгъл.

На гърба й бе преметната пушка.

Моята пушка?

Горката Шери…

Сабята се свлече по стената и издрънча.

Съществото рязко се обърна. Замря неподвижно. Робинс задържа дъха си. Втренчи се в него и потръпна.

Широкото му лице с груба кожа изглеждаше червено под светлината на свещите. Едното му око липсваше. На негово място зееше черен процеп, сякаш клепачът беше изскубнат. Здравото му око заискря с презрение.

После се наведе към купчината кожи до краката на Робинс. Робин се вгледа. Видя косите на Нийла. Показваха се изпод кожите, блестейки под златистия зрак.

Съществото мълниеносно се наведе. Сграбчи косите на Нийла и ги дръпна нагоре.

Показа се една глава.

Робинс изскочи иззад еленовата кожа. С две ръце замахна със сабята. Острието отсече протегнатата ръка, държаща главата за косите. Ръката тупна на пода и задържа в дланта си косите на Нийла.

Робинс замахна втори път и нанесе удар по врата на съществото. Сабята сряза плътта. Главата се наклони на една страна. Изригна кръв. Главата се устреми към пода, но бе задържана от недоразрязани мускули и сухожилия. Увисна върху гърдите и се заклати.

Тялото се срина назад.

Скрита в противоположния ъгъл, Нийла чу шумовете от схватката. Отхвърли кожите настрана и видя как обезглавеното същество стои пред Джони. Видя го как се строполи на пода.

Малко по-късно Робинс развърза дългата мека коса на Нийла. Издърпа я от челюстите на старата глава. Изхвърли черепа през вратата.

След това намери пред къщичката един по-здрав кол. Набучи на него главата на Дявола. Заби кола близо до вратата на убежището им.

— Робинс!

Той се обърна. Един човек си пробиваше път през кръстовете. Слабият блед мъж разбутваше внезапно препречилите се колове.

Нийла хвана Робинс за ръката. Беше взела пушката.

— Идвам с мир — каза мъжът.

Излезе от заграждението. Около краката му се ветрееше пола от човешки коси. Спря се пред Робинс.

Джони се взря в огряното от луната лице.

— Огъст? — прошепна той.

Възрастният мъж кимна утвърдително.

— Това е Огъст Хейър — каза Робинс на Нийла. — Той е… той е кметът на Барлоу.

— В гората ме наричат Грар. Вождът съм на крулите.

— Исусе Христе!

— Ти уби дявола Вейс.

— Вейс! — Робинс се обърна и заразглежда чертите на зловещата отрязана глава. — Не може да бъде!