В тъмните гори

— Какво ти става, Робинс? Момчето искаше да се позабавлява малко. Как така изведнъж стана толкова чувствителен? Миналата седмица дори му помагаше! Не помниш ли как стъпи върху ръката на онова момиче?

— Това не ме кара да се чувствам велик.

— Какво, по дяволите, те прихвана? Да не си станал религиозен или нещо от тоя род?

— Нещо от тоя род.

Пикапът се раздруса. Зави по черен път. Над него се преплитаха гъсти клони, през които лунната светлина не проникваше.

Четвърта глава

— На кого му се пийва? — попита Лендър, след като отнесоха багажа в бунгало номер дванадесет.

— Имаш предвид пепси ли? — попита Корделия.

— Кой каквото пожелае. Пепси, севън ъп или пък нещо твърдо. Ние с Бен ще пийнем двойни, за да имаме сили за дългия път до нашето бунгало.

— Татко се опитва да ни омиротвори — изрече Корделия на Бен.

Лендър отвори походната си чанта барче с думите:

— Водка за мен.

Усмихна се на забележката на дъщеря си. Все пак тя беше права. Може да е всезнайка и свръхсексуална, но не бе глупава.

— А ти какво ще кажеш за един „Манхатън“? — попита той Рут.

— Точно това ще ми дойде добре.

— А ти, Бен, какво ще предпочетеш?

Корделия намигна на момчето.

— Не се изпълвай с надежди. Няма да получиш своето тази нощ.

Лендър с удоволствие видя как лицето На Бен пламна.

— Ще пия едно пепси.

— Нямаме лед — каза Рут.

— Видях до офиса автомат за лед — съобщи Корделия.

— Ще отида да взема — предложи Бен.

— Много добре.

— Ще дойда с теб — каза Корделия. Вече при вратата тя се обърна към Лендър. — Не се тревожи, татко, няма да се отдаваме на сексуални лудории.

И те излязоха.

Лендър си наля водка в една от чашите на чантата. Отвори и малко шише с вермут.

— Ти май освободи духа от бутилката.

— Това наистина е вермут.

Тя не обърна внимание на неуспешния му опит за хумор.

— Бутилката — заобяснява Лендър — си беше вече отпушена. Аз се опитах да я позапуша, доколкото мога. Но това е празна работа. Щом толкова искат да го правят, нека го правят скришом. Така е и по-интересно. Забраненият плод е най-сладък.

— Не знам — каза Рут. — Може би трябваше да им позволим да спят заедно. Та те вече са на по осемнадесет години. След два месеца заминават за Санта Барбара и там няма да можем да имаме думата какво да правят и какво — не.

— Това е още една причина да имаме думата сега.

— Ето тук — прошепна Корди и побутна Бен към една тъмна алея между бунгалата.

— По-добре е да вземем леда.

— Защо да бързаме толкова?

— Те ще чакат.

— Остави ги да чакат. Ела. Това е единствената ни възможност да бъдем сами тази нощ.

— Чакай! — каза Бен. — Да не искаш да ядосаме баща ти?

— Съобразявай се със собствените си желания.

— Наистина ли вярваше, че той ще ни позволи да спим заедно?

— Ни най-малко. Но никога не е излишно човек да опипа почвата.

Корделия отведе Бен сред нощните сенки. След малко се спряха и обгръщайки го с ръце, тя леко докосна устните му. В началото той имаше колеблив и угрижен вид. Тя обаче го целуна пак с нарастваща страст. Отвори уста и всмука в нея езика му.

Бен я притисна силно към себе си и тя усети ерекцията му върху корема си. Защо ли не си беше сложила пола вместо тези тесни джинси! Със стон на разочарование тя се отърка в него. Той сви единия си крак. Тя възседна бедрото му и се намести страстно. Провря ръка през набъбналата предна част на панталоните му. Бен на свой ред плъзна ръка под блузата и силно стисна гърдата й през тънкия сутиен.

Изведнъж цялото му тяло се разтърси. Захапа със зъби езика й. Пръстите му още по-силно стиснаха гърдата и топла струя обля дланта й. И тогава рухна на колене.

Зад него стоеше старица с високо вдигнат чук в ръка. Беззъбата й уста бе разтегната в изкривена усмивка.

— Доста се позабавиха — отбеляза недоволно Лендър.

Поразклати чашата си с топла водка и отпи малка глътка.

— Цял ден не са имали възможност да останат сами.

— Малко ограничение не им вреди.

— Да, но те са влюбени все пак.

— Зная, зная.

Рут седна до него на леглото.

— Ти самият съвсем не си по ограниченията. Спомняш ли си онази нощ до вратата на верандата?

Той изпусна тих смях.

— През цялото време бях сигурен, че баща ти неминуемо ще ни пипне.

— А следващата нощ ти донесе някакво масло за смазване.

— Чудя се дали родителите ти забелязаха, че скърцането е изчезнало.

— Важното е, че аз забелязах.

— Смазах пантите, и теб.

— Така ли! — Перна го тя игриво с ръка.

— Не само вратата, но и ти спря да скърцаш.

— Ужасен си!

Целунаха се. Устните й бяха отзивчиви, топли и познати. Той усети, че ръката й леко се плъзва по крака му.

— Е, по-добре, да не започваме! — каза той.

— Сигурно е по-добре — отвърна тя. — Навярно трябва да се въздържаме.

— Именно с такива упражнения не бих искал да се занимаваме.

Тя го отблъсна със смях от себе си.

— Иди и виж какво става с леда. Това ще те предпази от палави действия.

— Добре. А може би ще срещна и нашите влюбени птички.