Вампирът Лестат

— И като съм дошъл, та какво? — попита той с горчивина. — И като съм поискал с очите си да видя римлянина, та какво? Ние ще умрем, и ти ще умреш с нас. Е, исках да видя нашата магия в ново тяло. Та кой ни се кланя сега, в края на краищата? Русокосите воини в северните гори? Стари престари египтяни в тайни крипти под пясъците? Ние не живеем в храмовете на Гърция и Рим.

И никога не сме живели. И въпреки това те почитат нашия мит, единствения мит, те призовават имената на Майката и на Бащата…

— Пет пари не давам — срязах го. — И ти го знаеш. Ние с тебе си приличаме. Аз няма да се върна в северните гори, за да създам раса от богове за онзи народ! Ала съм дошъл тук, за да узная, и ти трябва да ми разкажеш.

— Е, добре. За да разбереш, че всичко е напразно, да разбереш мълчанието на Майката и Бащата, ще ти разкажа. Ала, помни ми думата, тепърва мога да погубя всички ни. Тепърва мога да изгоря Майката и Бащата в жарка пещ! Ала ще си спестим пространните посвещения и надутите фрази. Ще зарежем митовете, умрели сред пясъците в деня, в който слънцето огря Майката и Бащата. Ще ти разкажа какво разкриват всички тези свитъци, оставени от Бащата и Майката. Остави свещта. И ме изслушай.

10

Онова, което свитъците ще ти разкажат, ако можеше да ги разтълкуваш, е, че имаме две човешки същества, Акаша и Енкил, дошли в Египет от друга, по-древна земя. Случило се е във времената далеч преди първия надпис и преди първите пирамиди, когато египтяните все още са били канибали и са изяждали труповете на враговете си.

Акаша и Енкил отказали хората от това. Те се кланяли на Добрата майка земя и научили египтяните как да засяват семена в Добрата майка и как да отглеждат животни за месо, мляко и кожи.

По всяка вероятност не са ги учели сами на всичко това, а по-скоро са били водачи на народ, дошъл с тях от древните градове, чиито имена сега са се изгубили, затрупани от пясъците на Ливан, а паметниците им са се разрушили.

Каквато и да е истината, тези двамата, за които добруването на другите е била най-висша ценност, са били милосърдни владетели, както Добрата майка е Майката кърмилница и е желаела всички хора да живеят в мир, и решавали всички въпроси на правосъдието в изграждащата се страна.

И може би са щели да се превърнат в мит в някаква блага форма, ако не било едно произшествие в дома на царския управител, започнало със странните приумици на един демон, който разхвърлял мебелите.

Това бил най-обикновен демон, от онези, за които човек чува по всяко време във всяка земя. Той дразни известно време хората, които живеят на някакво място. Може да влезе в тялото на някоя невинна жертва и да ревне с мощен глас през устата ѝ. Може да накара невинния да изригва непристойни слова и да отправя плътски подкани към онези около него. Известни ли са ти подобни неща?

Кимнах. Казах му, че постоянно съм слушал подобни истории. Такъв демон, разправяха, в Рим се вселил в една девственица весталка. Тя отправяла развратни предложения към тези около нея, лицето ѝ ставало лилаво от напрежение и припадала. Ала успели някак да прогонят демона.

— Аз мислех, че момичето просто е умопобъркано — рекох. — Че тя, да го кажем така, не е била подходяща за девственица весталка…

— Разбира се! — потвърди той с нотка на пищна ирония. — И аз бих предположил същото, както и повечето умни мъже по улиците на Александрия над нас. Ала подобни истории идват и си отиват. И ако са забележителни с нещо, то е, че не засягат хода на човешката история. Тези демони тормозят някой дом, някой човек, а после потъват в забрава и ние се оказваме пак там, откъдето сме тръгнали.

— Точно така — съгласих се.

— Ала ти разбираш, че това се е случило в стария, прастария Египет. Били са времена, когато хората са бягали от гръмотевиците и са изяждали труповете на мъртъвците, за да се въплътят душите им в тях.

— Разбирам.

— И този добър цар Енкил решил, че сам ще се обърне към демона, влязъл в дома на управителя. На злосторника му липсвала хармония, рекъл той. Царските магьосници, разбира се, го умолявали да им позволи те да се погрижат за това, да пропъдят демона. Ала царят искал да струва добро на всеки. Мечтаел доброто да обединява всичко, всички стихии да бъдат накарани да следват един и същ божествен курс. Щял да поговори на този демон, тъй да се каже, да се опита да обуздае силата му за доброто на всички. И едва ако това се окаже невъзможно, щял да се съгласи демонът да бъде прокуден.

И тъй, той отишъл в дома на своя управител, където мебелите били запокитвани към стените, трошали се кани и врати се затръшвали. И започнал да говори на демона, и го приканил да поговори с него. Всички други избягали.

Изминала цяла нощ, преди той да излезе от къщата, и разказал изумителни неща: