Вампирът Лестат

Усещах как тревогата на Луи нараства все повече. Няколко младежи проникнаха през полицейския кордон и се залепиха за неговото стъкло, когато кортежът направи остър завой и си запроправя път към продълговатата, грозна зала с форма на тръба.

Бях напълно запленен от случващото се. Безразсъдството напираше в мен. Отново и отново феновете се трупаха около колата, а после ги отблъскваха, и аз започвах да проумявам колко трагично съм подценил цялото това приключение.

Рок концертите, които бях гледал на филм, не бяха успели да ме подготвят за суровото електричество, което вече протичаше в тялото ми, както музиката вече се вихреше в главата ми, а срамът от моята суетност на смъртен се изцеряваше.

За да влезем в залата, преминахме през същинска касапница. През навалица от бодигардове притечахме в тежко охраняваната зона зад кулисите. Костеливо орехче се беше вкопчила здраво в мен, Алекс буташе пред себе си Лари.

Феновете ни дърпаха за косите, за пелерините. Пресегнах се назад, придърпах Луи под крилото си и го въведох вътре заедно с нас.

А после, в гримьорната със спуснатите завеси, чух за първи път зверския рев на тълпата — петнайсет хиляди души, които пееха и пищяха под един покрив.

Не, нямах власт над това диво ликуване, от което цялото ми тяло трепереше. Кога ли преди ми се е случвало такова нещо, такова безподобно веселие?

Промъкнах се напред и погледнах през шпионката в залата. Смъртни се трупаха и от двете страни на продълговатия овал чак до покрива. А в обширния му открит център хиляди танцуваха, галеха се, размахваха юмруци в димната мъгла, бореха се да се промъкнат по-близо до сцената. Хашиш, бира, мирис на човешка кръв се вихреха и излитаха през вентилационната система.

Техниците крещяха, че всичко е готово. Поправиха грима ни, изчеткаха черните ни кадифени пелерини, стегнаха черните ни вратовръзки. Нямаше смисъл да караме тази тълпа да чака нито за миг повече.

Дадоха нареждане да загасят осветлението в залата. Гръмовен, нечовешки вик се надигна в мрака и отекна в стените. Усетих как от него подът под краката ми затрептя. Ревът стана още по-мощен, когато се разнесе стържещо електронно бръмчене, което показа, че бяха включили апаратурата.

Вибрациите разтърсиха слепоочията ми. Като че се отлюспваше пласт от кожа. Стиснах Луи за лакътя и го целунах продължително, докато не го усетих да ме пуска.

Зад завесата навсякъде хората защракаха с малките си запалки и накрая хиляди и хиляди пламъчета затрепкаха в мрака. Изригнаха ритмични ръкопляскалия и после утихнаха, а нестихващият рев ту се надигаше, ту спадаше, пронизван тук и там от писъци. Главата ми вреше.

И пак си мислех за театъра на Рено толкова отдавна. Той беше пред очите ми. Но тази зала беше като Римския Колизеум! Записите, заснемането на филмите — всичко беше толкова овладяно, тъй хладно. Нямаше как да предвкусим това.

Техникът даде сигнал и ние се изстреляхме иззад завесата. Моите смъртни музиканти се запрепъваха, защото нищо не виждаха, но аз маневрирах без усилие между кабели и жици.

Стоях на ръба на сцената, право над главите на вълнуващата се и крещяща тълпа. Алекс седеше зад барабаните.

Костеливо Орехче държеше в ръка плоската си, лъскава електрическа китара, Лари — на огромната кръгла клавиатура на синтезатора.

Завъртях се и погледнах грамадните видеоекрани, които щяха да увеличават образите ни, за да може всеки чифт очи в залата да ги огледа най-подробно, а после отново морето от пищящи младежи.

Вълни, вълни от шум прииждаха от мрака и ни заливаха. Усещах мириса на разгорещена кръв.

А после грамадните прожектори над нас грейнаха. Яростни сребристи, сини и червени лъчи се замятаха, кръстосваха се и ни улавяха, и крясъците достигнаха небивала височина. Цялата зала беше на крака.

Усещах как светлината пълзи по бялата ми кожа, избухва в русата ми коса. Огледах се и видях моите смъртни — възторжени, изпаднали в трескава възбуда, застанали сред безбройните кабели и сребристи метални стойки.

Щом видях юмруците, издигнати навсякъде за поздрав, по челото ми изби пот. Из цялата зала имаше пръснати младежи, облечени във вампирски костюми за Хелоуин — лицата им лъщяха от изкуствена кръв, някои бяха нахлузили раздърпани руси перуки, други си бяха очертали черни кръгове около очите, които ги правеха да изглеждат още по-невинни и още по-противни. Свиркания, дюдюкания и продрани ревове надвикваха всеобщата врява.

Не, това не беше като снимането на филмчета. Това нямаше нищо общо с пеенето в прохладното студио с климатик и облепени с корк стени. Това бе човешко преживяване, превърнато във вампирско, както и самата музика бе вампирска, а образите във видеоклиповете изобразяваха насладата от кръвта.

Треперех от чиста възбуда и по лицето ми струеше червеникава пот.

Лъчите на прожекторите блуждаеха из публиката и ни оставиха окъпани в сребрист полумрак, и където и да паднеше лъч, тълпата се загърчваше в конвулсии и ревеше двойно по-силно.