Вариант 13

— Веднага щом пристигнат ДНК анализите — довърши вместо нея Ровайо. — Спор няма. Но докато това стане, кажете ни какво мислите по въпроса вие. Нека се възползваме от инстинкта ви на специалист от КОЛИН. Възможно ли е някой да е оцелял при падането?

— Ако не е бил в криогнездо, едва ли — отговори й Нортън. Обичайната предпазливост при публични изказвания, ключов момент в политиката на КОЛИН. — А дори да е оцелял, до брега има сто километра вода, които е трябвало да преплува.

— Може някой да е дошъл и да е прибрал оцелелия. — Ровайо махна към празните етажи на къщичката с надпис „данни от набл. системи“. — Още нямаме сателитни данни, нито материал от случайно прелитащи над района апарати. Не знаем какво е станало, преди да се появи спасителният екип.

Койл поклати глава.

— В това няма смисъл, Алисия. Спасителните екипи са излетели веднага щом са получили координатите.

— От коя компания са били? — попита Севги, с надеждата, че въпросът й звучи неутрално. Нюйоркската полиция отдавна имаше самочувствието, че е превърнала системата си за спешно реагиране в произведение на изкуството, и се отнасяше презрително към политиката на ССР да прибягва до помощта на външни изпълнители. Отношение, породено, и по-точно отвратено, от катастрофалния флирт на Ню Йорк с подобни схеми за действие в миналото.

Ровайо погледна Койл.

— „Филигри Стийл“, нали? Или… момент. — Тя млъкна и щракна с пръсти. — Те не загубиха ли наскоро наддаването срещу ЕксОп?

— Не, това беше в Сиатъл. Тук още работим с екипите на ФилСти. — Койл погледна Севги и Нортън. — Доста са добри, между другото. Свършили са си работата за рекордно време. Пристигнали са за двайсет минути и са спуснали екипи. Не е възможно някой да ги е изпреварил. Онзи тип или е сред труповете в кораба, или е скочил в океана и е заплувал към залеза.

— Което би било грешната посока — сухо отбеляза Нортън.

Койл го изгледа ядно.

— Изразих се метафорично.

— Често го прави — сериозно каза Ровайо.

— Не мисля, че е скочил във водата — каза Севги. — Трябва да си склонен към самоубийство или доказано луд, за да допуснеш такава грешка.

Койл я зяпна.

— Вие да не би да падате от небето, Ертекин? Не видяхте ли корабната кухня? Твърдите, че този копелдак може и да не е луд, така ли?

Севги сви устни.

— Този „копелдак“, както се изразихте, е прекарал последните няколко месеца съвсем сам в дълбокия космос. Сам, като се изключи спорадичната компания на другите пътници, които е събуждал, колкото да си отреже по някоя мръвка. Без съмнение е душевно разстроен, да, но…

Ровайо изсумтя.

— Да бе, разстроен. Трябва да си тотално разхлопан, за да…

— Не! — Силата на тази едносрична дума накара Ровайо да млъкне. Думите се изсипаха от устата на Севги, думи, които беше чувала от Етан и които сега изричаше почти дословно. Обземаше я засилваща се и спокойна увереност. — Не е задължително да си луд, за да направиш такова нещо. Необходимо е просто да имаш цел и да си решен да я постигнеш. Нека уточним това, докато е време. Това, което видяхме на „Хоркан“, не са симптоми на лудост, а само доказателства за изключителна сила на волята. Доказателства за грижливо обмислен и осъществен план, освободен от всякакви социално наложени ограничения. От каквито и душевни травми да е страдал този човек в края на пътуването, те са били резултат от екзекуцията, а не причина за нея.

— Като говорим за планове — каза Койл. — Вие не осигурявате ли някакви запаси на борда на корабите си бе, хора? Сещате се, нещо като храна, да речем. В случай че някой се събуди непредвидено?

— Никой не се буди непредвидено — каза Нортън.

— Е, адски много се извинявам, обаче… — Едрото ченге се огледа многозначително. — Бих казал, че по време на този полет някой определено се е събудил. Събудил се е непредвидено и е бил адски гладен.

— Или се е промъкнал тайно, един вид пътник без билет — подхвърли Ровайо. — Може ли да стане?

— На практика е невъзможно — каза Севги. — В протоколите за излитане има цял куп предохранителни мерки. Трябва да бърникаш софтуера през цялото време от задействането на корабните системи до излитането.

Ровайо кимна, но все пак попита:

— И за какъв период става въпрос?

Около четиридесет и пет минути. Този кораб е от по-старите и му е нужно повече време.

— Виж, за храната… — Койл очевидно нямаше да се предаде лесно. — Всички знаем, че Колониалната инициатива не би похарчила за благото на отделния човек и цент от данъците, с които ни облага, но наистина ли сте толкова стиснати, по дяволите, че и един сандък с дажби за спешни случаи не ви се откъсва от сърцето? Какво ще стане, ако нещо се прецака по средата на полета?

Нортън въздъхна.

— Ох. Добре. Всички кораби на КОЛИН имат хранителни запаси на борда. Но това е встрани от същинския въпрос. При всеки полет има двама квалифицирани пилоти, чиито криогнезда са отделно от чо… от пътниците.

— От „чо“ какво? — любопитно попита Ровайо.