Читаем Вариант 13 полностью

Вратите на параклиса се отвориха леко още при първия допир, плъзнаха се безшумно на хидравличните си панти и му разкриха две еднакви редици пейки за богомолците, също от модифициран тик. Мебелите приличаха на островчета върху блестящия под от синтезно стъкло. Вътрешният архитектурен релеф се гънеше скромна по подобие на съвременните църкви. Ъгловати издутини изпълняваха ролята на парапет около олтара и на катедрата за проповеди. В пространството между парапета и първата редица пейки стоеше Джак Дудек в компанията на друг, още по-едър ариец. И двамата бяха със сините фирмени комбинезони на затвора, смъкнати до кръста и пристегнати там с ръкавите. Отдолу бяха със сиви впити потници. Трети тип с бръсната глава и яко телосложение, облечен по същия начин, се надигна между две редици скамейки вдясно. Дъвчеше дъвка.

— Здрасти, негро — високо каза Дудек.

Марсалис кимна.

— Довел си си помощници, гледам.

— Не ми трябват помощници, за да си отрежа парче от задника ти, пич, Марти и Рой само ще гледат някой да не ни прекъсне.

— Така си е, негро. — Онзи с дъвката излезе на пътеката, ухилен до уши — чак очичките му се бяха смалили наполовина — и очевидно адски доволен от силното натъртване върху обидата. Карл овладя гнева си и си представи как изважда очите му с палци.

„Сдържай гнева си, момче.“

Много беше депресиращо — пак същото усещане за отслабващ контрол върху собствените му реакции. През последните четири месеца можеше съвсем точно да проследи промяната в отношението си към старомодните расови епитети, които все още се използваха широко в Републиката. Негро. Първите няколко пъти го смути и му се стори някак чудато и старовремско — като да ти хвърлят ръкавица в лицето, за да те предизвикат на дуел. С времето започна да го усеща като словесно заплюване, каквото си и беше всъщност. Фактът, че чернокожите затворници се обръщаха помежду си със същата дума, не намаляваше гнева му, който бавно набираше сила. Тяхното беше проява на защитен механизъм, развил се на местна почва, а Карл не беше местен. Майната им на тъпите републиканци и маймунското им общество, ако питаха него.

„Сдържай гнева си.“

Онзи с дъвката тръгна застрашително към него по пътечката между пейките. Карл се измести към първия десен ред и зачака, улови погледа на приближаващия се ариец, дебнеше в очите му знак за начало на екшъна. Ако този щеше да се включва в боя, най-добрата стратегия на Карл беше ритник в глезена и удар с лакът, в брадичката, отляво. Не смяташе да разваля изненадата за Дудек, като вади самоделката твърде рано.

Но онзи удържа дадената от Дудек дума. Подмина го с презрително сумтене и застана на пост до вратата. Карл тръгна по пътечката между пейките. Мрежата я чувстваше като възбуда, като свирене на кофти спирачки. Не беше най-доброто, но и грубата сила щеше да свърши работа. Подмина последните пейки и се изправи срещу Дудек. Деляха ги пет метра синтезно стъкло. Вдигна небрежно лявата си ръка, за да отклони вниманието на Дудек от дясната, и със задоволство видя, че погледът на противника му инстинктивно проследява движението.

— Е, птича курешко. Се’а к’во, шъ ми попееш ли? — проточи като в джизъслендско комедийно шоу. — Югът пак шъ съ надигне.

— Югът отдавна се е надигнал, негро — изръмжа едрият ариец до Дудек. — Конфедеративната република е Америката на белия човек.

Карл го стрелна с поглед.

— Да, и като гледам, много добре ви се е получило.

Едрият ариец настръхна и понечи да тръгне напред. Дудек вдигна ръка и го спря, без да отклонява поглед от Карл.

— Няма нужда, Лий — каза тихо. — Този нещастник…

— Джак! — Съсклив затворнически шепот откъм вратата, придружен от трескави жестове. — Джак! Идват пазачи.

Промяната, която настъпи, беше почти комична. В рамките на няколко секунди двамата арийци пред Карл се метнаха на първата редица пейки и сведоха молитвено бръснатите си глави. Онзи при вратата се мушна два реда по-назад и направи същото. Карл изсумтя наум и седна на първия ред, но от другата страна на пътеката. Мрежата напираше за освобождение, тласък след тласък. Карл сведе глава, като наблюдаваше с периферното си зрение двамата мъже в съседство и се опитваше да овладее дишането си. Ако пазачите подминеха параклиса, без да влязат, боят щеше да продължи по план, само дето Рой щеше да се е успокоил и шансовете повторно да го вбеси до необходимата степен щяха да са изгубени. Планът му беше да размъти мозъка на едрия ариец, колкото онзи да се замотае в краката на Дудек, след което Карл да се възползва от объркването и да намушка и двамата със самоделката. Сега обаче…

Стъпки, в дъното на параклиса.

— Марсалис.

„По дяволите!“

Перейти на страницу:

Похожие книги

Аччелерандо
Аччелерандо

Сингулярность. Эпоха постгуманизма. Искусственный интеллект превысил возможности человеческого разума. Люди фактически обрели бессмертие, но одновременно биотехнологический прогресс поставил их на грань вымирания. Наноботы копируют себя и развиваются по собственной воле, а контакт с внеземной жизнью неизбежен. Само понятие личности теперь получает совершенно новое значение. В таком мире пытаются выжить разные поколения одного семейного клана. Его основатель когда-то натолкнулся на странный сигнал из далекого космоса и тем самым перевернул всю историю Земли. Его потомки пытаются остановить уничтожение человеческой цивилизации. Ведь что-то разрушает планеты Солнечной системы. Сущность, которая находится за пределами нашего разума и не видит смысла в существовании биологической жизни, какую бы форму та ни приняла.

Чарлз Стросс

Научная Фантастика
Дневники Киллербота
Дневники Киллербота

Три премии HugoЧетыре премии LocusДве премии NebulaПремия AlexПремия BooktubeSSFПремия StabbyПремия Hugo за лучшую сериюВ далёком корпоративном будущем каждая космическая экспедиция обязана получить от Компании снаряжение и специальных охранных мыслящих андроидов.После того, как один из них «хакнул» свой модуль управления, он получил свободу и стал называть себя «Киллерботом». Люди его не интересуют и все, что он действительно хочет – это смотреть в одиночестве скачанную медиатеку с 35 000 часов кинофильмов и сериалов.Однако, разные форс-мажорные ситуации, связанные с глупостью людей, коварством корпоратов и хитрыми планами искусственных интеллектов заставляют Киллербота выяснять, что происходит и решать эти опасные проблемы. И еще – Киллербот как-то со всем связан, а память об этом у него стерта. Но истина где-то рядом. Полное издание «Дневников Киллербота» – весь сериал в одном томе!Поздравляем! Вы – Киллербот!Весь цикл «Дневники Киллербота», все шесть романов и повестей, которые сделали Марту Уэллс звездой современной научной фантастики!Неосвоенные колонии на дальних планетах, космические орбитальные станции, власть всемогущих корпораций, происки полицейских, искусственные интеллекты в компьютерных сетях, функциональные андроиды и в центре – простые люди, которым всегда нужна помощь Киллербота.«Я теперь все ее остальные книги буду искать. Прекрасный автор, высшая лига… Рекомендую». – Сергей Лукьяненко«Ироничные наблюдения Киллербота за человеческим поведением столь же забавны, как и всегда. Еще один выигрышный выпуск сериала». – Publishers Weekly«Категорически оправдывает все ожидания. Остроумная, интеллектуальная, очень приятная космоопера». – Aurealis«Милая, веселая, остросюжетная и просто убийственная книга». – Кэмерон Херли«Умная, изобретательная, брутальная при необходимости и никогда не сентиментальная». – Кейт Эллиот

Марта Уэллс , Наталия В. Рокачевская

Фантастика / Космическая фантастика / Научная Фантастика
Лунная радуга
Лунная радуга

Анна Лерн "Лунная радуга" Аннотация: Несчастливая и некрасивая повариха заводской столовой Виктория Малинина, совершенно неожиданно попадает в другой мир, похожий на средневековье. Но все это сущие пустяки по сравнению с тем, что она оказывается в теле молодой девушки, которую собираются выдать замуж... И что? Никаких истерик и лишних волнений! Побег - значит побег! Мрачная таверна на окраине леса? Что ж... где наша не пропадала... В тексте есть: Попаданка. Адекватная героиня. Властный герой. Бытовое фэнтези. Средневековье. Постепенное зарождение чувств. Х.Э. В тексте есть: Попаданка. Адекватная героиня. Властный герой. Бытовое фэнтези. Средневековье. Постепенное зарождение чувств. Х.Э. \------------ Цикл "Осколки миров"... Случайным образом судьба сводит семерых людей на пути в автобусе на базу отдыха на Алтае. Доехать им было не суждено, все они, а вернее их души перенеслись в новый мир - чтобы дать миру то, что в этом мире еще не было...... Один мир, семь попаданцев, семь авторов, семь стилей. Каждую книгу можно читать отдельно. \--------- 1\. Полина Ром "Роза песков" 2\. Кира Страйк "Шерловая искра" 3\. Анна Лерн "Лунная Радуга" 4\. Игорь Лахов "Недостойный сын" 5.Марьяна Брай "На волоске" 6\. Эва Гринерс "Глаз бури" 7\. Алексей Арсентьев "Мост Индары"

Анна Лерн , Анна (Нюша) Порохня , Сергей Иванович Павлов

Фантастика / Любовное фэнтези, любовно-фантастические романы / Самиздат, сетевая литература / Космическая фантастика / Научная Фантастика