Вариант 13

Откри Дудек в стаята за почивка на крило Е. Играеше скоростен шах срещу компютъра. Трима-четирима затворници висяха над главата му. Един покрит с татуировки и луд за връзване пишман ариец, двама кандидат-подмазвачи в края на пубертета и по-възрастен бял мъж, който, изглежда, беше тук единствено заради шаха. И нито един от поддържащите актьори в параклиса — явно Дудек се беше отървал от тях след провалилата се сценка. Твърде много неизразходван тестостерон и други външно привнесени вещества, и твърде много невъздържани думи, докато въпросният коктейл не се изпари от телата им. Кофти компания след провалило се сбиване.

Никой не обърна внимание на негъра, който влезе в стаята. Дудек се беше съсредоточил върху играта, а при пълното аудио-видео наблюдение, вградено в тавана, останалите бяха спокойни и отпуснати. Карл беше на десетина крачки от групата, а още никой не го беше забелязал. После един от кандидат-подмазвачите, изглежда, зърна с периферното си зрение нещо черно и приближаващо се. Обърна се. Направи крачка напред, спокоен при мисълта за множеството наблюдателни камери, надъхан от временната си близост до Дудек.

— К’во искаш бе, скапаняк черен?

Карл направи поредната крачка и го удари в лицето, без да пести силите си. Ударът разби устата на момчето и го повали на пода. То изобщо не понечи да стане, само го гледаше невярващо.

Карл продължаваше да се движи.

Следващият беше татуираният зяпач, който вдигна уплашено ръце, но Карл го смота набързо и го блъсна върху Дудек, който още не беше успял да стане от конзолата. Двамата паднаха един върху друг. Вторият подмазвач само зяпаше и пристъпваше от крак на крак. Нямаше да предприеме нищо. По-възрастният мъж вече отстъпваше, разперил ръце в знак, че няма нищо общо.

Дудек скочи с отработено движение. Някъде се включи сирена.

— Имаме недовършена работа — каза, Карл.

— Ти си се побъркал бе, негро. Наблюдават ни и това е непровокирана агре…

Карл се остави на мрежата. Дудек разбра, че боят няма да се размине, успя да заеме боксова стойка и ритна високо с десния крак. Карл блокира ритника с лекота, вдигна ръце в подлъгващ гард, мушна се под юмрука на Дудек и му счупи носа с удар с ръба на дланта. Ариецът падна по гръб. Другият член на арийското братство, онзи с татуировките, се изправяше със залитане. Карл го удари с юмрук в гърлото, за да го извади от строя, и той се свлече на пода и почна да се дави. Дудек вече беше на крака, не изгуби време дори да изтрие кръвта от носа си. Старо куче. Очите му бяха потъмнели от дива ярост. Налетя като тежкотоварен камион, с поредица бързи удари, всичките прави и много глупави. Карл отби повечето, примижа, когато един случайно го забърса по скулата, после улови дясната ръка на Дудек за китката. Хвана го в ключ под лакътя, изви му ръката и му нанесе удар с подлакътница. Лакътят на Дудек се счупи с хрущене — чу се дори през воя на сирените. Ариецът изпищя и се строполи на пода за последен път. Карл го изрита с всички сили в ребрата. Усети, че нещо там поддаде. Ритна го пак, два пъти, в корема. При втория ритник Дудек повърна — на бавна струя, сякаш нещо в него се беше спукало. Карл прекрачи гърчещото се тяло на ариеца, за да не стъпи в локвата повръщано, срита окървавеното му лице и се приведе над него. Повдигна главата му от пода за едното ухо и изсъска:

— Има нови правила, курешко. Вече работя за големите клечки. Мога да правя с теб каквото си поискам. И да те убия, пак няма да има значение.

На устата на Дудек изби кървава пяна. За размазаната му долна устна беше залепнало парче от зъб. Някъде дълбоко в гърлото му нещо стържеше.

Карл го пусна и се изправи. За миг се замисли дали да не срита още веднъж поваления си противник, силно в основата на гръбнака, за да предизвика травма, която затворническият лазарет няма как да оправи за ден-два, или още веднъж в лицето, за да го размаже окончателно. Или пък в ребрата, докато не се огънат и не пробият някой орган. Поне можеше да го заплюе, помисли си. Само че от гнева му не беше останало нищо. Не му се занимаваше повече с Дудек. Гватемалеца беше получил поисканата цена. Дудек беше временно вън от играта, на път към лечебницата. Нека лайняните му арийски другарчета свършат останалото. Нямаше нужда Марсалис да си цапа повече ръцете. Знаеше какво ще последва, повече или по-малко. Всяка неделя мъже като Дудек ги слагаха в евтини ковчези по пет в редица пред крематориумите за бедни из цялата Република. Повечето така и не навършваха двайсет години.

В другия край на крило Е вратата се отвори и взводът за бърза намеса се изсипа през прага. Телесна броня, зашеметители и крясъци. Карл въздъхна, вдигна ръце зад главата си й тръгна към тях през оглушителния вой на сирените.