Вариант 13

— Версията ни за пред властите в Републиката е контрабанда на марстехска технология. Престъпна групировка и дистрибуторска мрежа водят война за откраднат продукт. — Думите имаха възкисел вкус в устата й, скалъпени и неубедителни като неясно корпоративно изявление. Овладя импулса си да изкриви отвратено лице й продължи: — Лесно пробутахме тази история в случая на Еди Танака, мошеник от дребен калибър. Когато убитият е почтен гражданин, залагаме на номера със случайните жертви. Невинен човек, озовал се на кофти място в кофти момент. Ако и това не върви, се позоваваме на сгрешена идентичност.

— Не ми звучи много убедително. А с генетичните следи как процедирате?

— Изпреварваме ги. Н-джиновете на КОЛИН имат достъп до полицейските инфобази из цяла Северна Америка и постоянно търсят нововъведени данни, които да пасват на търсения профил. И това обикновено става много преди криминалистите да пуснат генно сканиране на събраните от местопрестъплението материали, така че в повечето случаи научаваме, преди някой друг да е разбрал, че има замесена тринайска.

— В повечето случаи?

— Да, в два от случаите ни се наложи да окажем давление върху патолозите, за да ги убедим да си мълчат. — Тя отклони поглед. — Не е трудно за възможностите на КОЛИН.

— Да де, едва ли е трудно.

Севги усети, че е на път да се изчерви.

— Виж, трябва да се връщам в централната сграда. Щом искаш да се разхождаш по плажа, върви.

— Не. Ще дойда с теб.

Тя го стрелна изпод вежди. Той й отвърна с невинен поглед.

— Няма да е лошо и аз да видя материалите по случая — каза той. — Да си заработя издръжката един вид.

Така че тръгнаха заедно към главния комплекс. Започнало беше да става горещо и Севги смутено долови миризмата на пот, която се излъчваше от тялото й. Съжали, че не беше взела душ, преди да излезе.

— Та, казваше, че в Републиката не знаят за връзката с „Гордостта на Хоркан“ — подсети я Марсалис.

— Да. Медиите съобщиха, че няма оцелели. Казахме им за канибализма и че евентуалните оцелели са загинали при удара. Позволихме им да направят снимки.

— Хм.

— Да. — Севги сви устни. — Ужасът на канибалския кораб-призрак — кликнете тук за още изображения. Нахвърлиха се като на топъл хляб и го изпляскаха във всеки сайт на информационната мрежа. И изобщо не се сетиха за така наречената разследваща журналистика.

— Удобно.

Тя сви рамене.

— Стандартно по-скоро. Американските медии вече повече от сто години предпочитат сензациите пред фактите, а отцепването само засили тази тенденция. Пък и Мерин наистина е оцелял като по чудо. Намерил е начин да излъже системата така, че тя да го приеме обратно в криогнездото, след като е била тотално прецакана и криогенният протокол просто не е сработвал. Той обаче е преодолял тази пречка, убедил е криогнездото да се напълни с гел и да приеме, буквално да удави, живо неседирано тяло…

— Не е като да му е липсвало свободно време, за да го измисли.

— Знам. Но това е само началото. След това е трябвало да легне в гнездото и да си стои там, докато системата го дави, без да е седиран. Трябвало е да вдиша гела, в пълно съзнание, буден, без дробовете му да се разбунтуват инстинктивно, и всичко това в продължение на двайсетина минути, докато „Гордостта на Хоркан“ програмира финалното си захождане, навлезе в атмосферата, нанесе корекции в курса и се пльосне в океана.

Товарен подемник клечеше като заспал динозавър вдясно от тях и препречваше косата светлина на утринното слънце. Севги потрепери, когато навлязоха в дългата му сянка. Хвърли почти обвинителен поглед на Марсалис.

— Само се опитай да си го представиш — затворен в изправен ковчег, а онази гадост изпълва носа, устата и гърлото ти, излива се бавно в дробовете ти, притиска очите ти, а корабът наоколо ти се тресе, сякаш всеки момент ще се разпадне, а може и наистина да се разпада, защото няма как да си сигурен в обратното. Можеш ли да си го представиш?

— Опитвам се да не си го представям изобщо — меко каза той. — Знаем ли как се е добрал до брега?

Тя кимна.

— Първата жертва в района на залива, Юлисис Уорд. Видя го на картата снощи. Сериозен бизнес с микрофауна, имал ферми за отглеждане на култури по цялото крайбрежие на окръг Марин и от онези, привързаните планктонни решетки на стотина километра навътре в океана. Не разполагаме със сателитни снимки, но по всичко личи, че е бил на инспекция при въпросните решетки, когато „Гордостта на Хоркан“ е паднал във водата. Станало му любопитно, приближил се твърде много и в резултат се простил с живота си.

— Или е отишъл там с нарочната цел да прибере Мерин.

— Да, и ние се сетихме за това. ССР направиха проверка с н-джин и не откриха никаква връзка между Уорд и Мерин. Проверката обхвана четиридесет години. Освен ако не са се познавали от предишен живот, тази история е точно такава, каквато изглежда — кофти съвпадение.

— Как го е убил?