Вечна любов

— Знам, че си нервна, но не се тревожи, ще свърши бързо. След това ще си отида и ще останете само ти и той. Ще можете да се прегърнете и да ме прогоните от мислите си.

— Как понасяш да те… използват така? — попита Мери.

Лейла смръщи вежди.

— Осигурявам това, което е нужно, не ме използват. И как да не помогна на братството? Те ни защитават, за да живеем. Даряват ни с дъщери, за да продължи традицията ни… или поне го правеха. Напоследък броят ни намалява, защото братята вече не идват при нас. Отчаяно се нуждаем от деца, но по закон можем да зачеваме само от членове на братството. — Тя погледна Рейдж. — Ето защо бях избрана тази вечер. Наближава периодът ми на нужда и се надявахме, че ще ме приемете.

— Няма да легна с теб — каза тихо Рейдж.

— Знам. Въпреки това ще ви служа.

Мери затвори очи, представяйки си детето, с което Рейдж би дарил една жена. Докато ръката й се плъзгаше по плоския й корем, тя се опита да си представи как напълнява и натежава. Бе напълно сигурна, че радостта би била всепоглъщаща. Защото болката от съзнанието, че това никога няма да се случи, беше огромна.

— Е, боецо, какво ще направиш? Ще приемеш ли това, което ти давам с радост? Или ще поемеш риска да нараниш партньорката си?

Докато Рейдж се колебаеше, Мери осъзна, че единственото решение, от което се нуждаеха, беше пред тях.

— Пий — нареди му тя.

Той срещна погледа й.

— Мери?

— Искам да се нахраниш. Веднага.

— Сигурна ли си?

— Да.

Сърцето му направи един удар в ледената тишина. После той отново се отпусна на пода пред Лейла. Докато се навеждаше напред, жената вдигна ръкава си и сложи ръка на бедрото си. Вените от вътрешната страна на китката й бяха бледосини под бялата кожа.

Рейдж посегна към ръката на Мери, отваряйки уста. Кучешките му зъби се удължиха и пораснаха три пъти повече от обичайното. С тих съскащ звук той се наведе и притисна уста в ръката на Лейла. Жената трепна, после се отпусна.

Палецът на Рейдж галеше китката на Мери, ръката му топлеше нейната. Тя не виждаше какво точно прави той, но едва забележимите движения на главата му подсказваха, че смуче. Когато стисна дланта й, тя отвърна слабо със същия жест. Цялото изживяване й бе прекалено чуждо. Той беше прав — във всичко това имаше плашеща интимност.

— Погалете го — прошепна Лейла. — Скоро ще спре, а е много рано. Не е пил достатъчно.

Мери се пресегна вцепенено и сложи свободната си ръка върху главата му.

— Всичко е наред. Добре съм.

Рейдж се раздвижи, за да се изправи — сякаш знаеше, че това е лъжа. А тя се замисли за всичко, през което той беше готов да премине заради нея, и за всичко, през което беше минал заради нея.

Натисна главата му надолу.

— Не бързай. Всичко е наред, наистина.

Когато стисна ръката му, раменете му се отпуснаха. Приближи се и обърна тялото си към нея. Тя разтвори крака, така че той да се настани между тях, опрял гърди на бедрото й. Изглеждаше съвсем дребна до широкия му гръб. Прокара ръка през русата му коса и гъстите, лъскави кичури се плъзнаха между пръстите й.

И изведнъж всичко, което се случваше, вече не бе толкова плашещо необичайно.

Въпреки че усещаше как той пие от кръвта на Лейла, тялото му, притиснато в нейното, й беше познато, а ритмичното движение върху китката й показваше, че мисли за нея, докато се храни. Погледна Лейла. Жената го наблюдаваше, но вниманието, изписано върху лицето й, беше безстрастно.

Мери си спомни какво й беше казал той за пиенето — че ако я ухапе, тя ще почувства неговото удоволствие. Беше ясно, че между него и Избраницата няма такава размяна. Телата и на двамата бяха неподвижни и спокойни. Не тръпнеха в страст.

Лейла вдигна очи и се усмихна.

— Справя се добре. Само още една минута.

После всичко свърши. Рейдж повдигна леко главата си, обърна се към Мери и се отпусна в люлката на хълбоците й, като я обгърна с ръце. Сложи лице върху бедрото й. Тя не виждаше изражението му, но мускулите му бяха отпуснати, а дишането — дълбоко и равномерно.

Хвърли поглед към китката на Избраницата. Имаше две рани от ухапването, леко зачервяване и съвсем тънка струйка кръв.

— Ще му трябва малко време, за да дойде на себе си — каза Лейла, като близна ръката си и после смъкна ръкава си.

После се изправи.

Мери я гледаше и галеше гърба на Рейдж.

— Благодаря ти.

— Няма никаква нужда да ми благодарите.

— Ще дойдеш ли пак, когато той има нужда от теб?

— Вие двамата ще имате нужда от мен? Точно от мен?

Мери се опита да посрещне спокойно вълнението на жената.

— Да, мисля, че ще имаме нужда.

Лейла засия цялата, очите й се оживиха от щастие.

— Господарке, за мен ще бъде чест. — Поклони се. — Той знае как да ме призове. Можете да ме потърсите по всяко време.

Избраницата излезе от стаята с лека стъпка.

Докато вратата се затваряше, Мери се наведе и целуна рамото на Рейдж. Той се размърда. Повдигна леко глава. После изтри уста с длан, сякаш не искаше тя да вижда никаква кръв по него.

Вдигна поглед към нея. Клепачите му бяха отпуснати, ясните му синьо-зелени очи — малко замъглени.

— Здравей — каза тя и приглади косата му назад.