Вечна любов

— Чакайте… Моля ви да разберете, че бих искал да помогна по всякакъв начин. Дори да не мога да бъда полезен, що се отнася до химиотерапията, имам списък с болкоуспокояващите и другите медикаменти, които е вземала преди. Мога да помогна при облекчаване на болките и да я наблюдавам, макар че тя ще бъде лекувана в болница за хора. Трябва да ми се обадите.

— Ще се обадя. И… благодаря, Хавърс.

След като затвори телефона, отиде в кабинета на Рот. Обаче там нямаше никого и той слезе на долния етаж. Може би двамата с Бет бяха решили да хапнат нещо.

Сякаш от нищото, пред него се възправи стена, облечена в кожа и увенчана с глава с дълга черна коса. Днес очилата на Рот бяха сребристи и плътно прилепнали към лицето.

— Мен ли търсиш? — запита кралят.

— Здравей. Да. Мери се премести при мен. За постоянно.

— Разбрах. Фриц каза, че си е донесла някои неща.

— Аха. Слушай, имаш ли нещо против да направя скромно парти тук тази вечер? Искам Мери да се види с приятелката си Бела и си мислех, че братството може да се представи добре. Нали знаеш, да се облечем официално и всичко останало. Може би Уелси също ще дойде. Мери има мен, но трябва да се среща и с други хора. Не искам да се чувства изолирана.

— Дяволски добра идея. Бет искаше да отидем в града тази вечер, но…

— Не променяйте плановете си. Това наистина е съвсем неофициално.

— Е, моята шелан очаква с нетърпение да излезем. Тя обича да ме има само за себе си. А на мен, ъъъ, това наистина ми харесва. Разбираш ли ме?

Рейдж се усмихна леко, когато от тялото на Рот го лъхна вълна от топлина.

— Да, разбирам те.

Помълчаха. Кралят каза:

— Има ли нещо друго, братко?

— А, да. Мери скоро ще бъде много зле. Ще излизам всяка вечер с братята, докато мога, но когато нещата се влошат…

— Разбира се. Ще направиш каквото трябва.

— Благодаря ти.

Рот поклати глава.

— Знаеш ли какво — ти си достоен мъж. Наистина.

— Да, добре, само не казвай на никого. Трябва да пазя репутацията си на егоистичен задник.

— Мога да си представя в тази роля само Тор или Фюри, те биха направили всичко това.

Рейдж се намръщи.

— От това, което казваш, излиза, че правя саможертва, за бога. Аз я обичам.

— Това е саможертвата. Обичаш я, макар да знаеш, че отива към Небитието.

— Никъде не отива. — Рейдж силно стисна зъби. — Ще се оправи. Ще бъде трудно, но ще оздравее.

— Прости ми. — Рот наведе глава. — Разбира се, че ще оздравее.

Рейдж сведе поглед. Не знаеше какво да прави, когато му се извиняват, защото имаше опит само в това той да се извинява. Освен това всеки път, когато си помислеше, че Мери ще умре, имаше чувството, че в гърдите му има запалена горелка.

— По-късно ще говорим пак, господарю — каза той, защото не искаше да се изложи и трябваше да си тръгне, преди да покаже колко е разстроен.

Само че, когато погледна нагоре, за пръв път през живота си срещна очите на Рот.

Спря да диша, загледан в сребристозелените ириси, които се взираха в него, светнали в цветовете на дъгата. Всъщност нямаха зеници, само две малки черни точки. И топлината в тези слепи, светещи кръгове беше стряскаща.

— Гордея се, че мога да те нарека мой брат — каза Рот.

Рейдж почувства да го обгръщат две силни ръце, които го придърпваха към твърд гръден кош. Напрегна се, но после си позволи да се отпусне върху масивните рамене на Рот.

— Рот?

— Да?

Рейдж отвори уста, но гласът му изневери и той не успя да проговори.

В настъпилата тишина Рот каза:

— Всички ще сме до теб, когато имаш нужда от нас. Повикай ни, ако ти потрябва помощ. А когато дойде времето, тя ще бъде удостоена с пълната церемония за преминаване в Небитието, каквато заслужава една шелан на воин.

Рейдж затвори очи, стиснал силно клепачи.

— Благодаря ти… господарю.

По-късно същата вечер, застанала в банята, Мери четкаше косата си и я сушеше. Когато свърши, се погледна в огледалото и приглади кестенявите вълни. Пръстите й усещаха мекотата им, а на тази светлина цветът им наистина имаше златисти и червени оттенъци.

Не искаше да мисли, че отново ще окапе. Направо изхвърли мисълта от ума си. Бог й беше свидетел, щеше да има достатъчно време да се занимава с това, когато наистина се случеше.

— И днес си хубава, както и вчера — каза Рейдж, като излезе изпод душа. Докато се подсушаваше с хавлията, застана зад нея и изпрати въздушна целувка на отражението й. Тя се усмихна.

— Много ти благодаря, че покани Бела и Джон да дойдат тук. Тя ми стана много добра приятелка, а за него се тревожех.

— Не искам да прекъсваш връзката си с хората, само защото си тук. Освен това братството, поне понякога, трябва да се държи цивилизовано. Полезно е за нас.

— Много е мило от страна на Тормент и Уелси, че приеха Джон, нали?

— Тези двамата са най-добрите.

Рейдж й обърна гръб, за да излезе от банята, и очите на татуировката му се втренчиха в нея. Помисли си, че ефектът е призрачен, но не точно неприятен. Сякаш я гледаше куче-пазач, което иска тя да го погали.

Мери отиде до леглото и седна на ръба.

— Съжалявам, че не те оставих да спиш тази сутрин. Когато имам треска, се въртя и ритам много.

Рейдж излезе от гардероба, вдигайки ципа на черните си панталони.