Вечна любов

— Изобщо не ми пречеше. Но можем ли да направим нещо за тези пристъпи?

— Всъщност не. Ще се преместя в друга спалня, ако ти преча. — Тя се засмя на погледа, който той й хвърли. — Добре, няма да го правя.

— Относно Хавърс. Надявах се, че може да направи нещо за теб.

— Не се тревожи. Благодаря ти, че се опитваш да помогнеш.

— Кога е следващото ти посещение при онколога?

— Скоро. Но да не говорим за това, съгласен ли си? Тази вечер ще бъде посветена на живота. Чувствам се добре и няма да пропилея нито една минутка.

Рейдж се усмихна леко, а очите му светнаха с одобрение и възхищение.

А тя си бе помислила, че може да го държи настрани от живота си? Глупачка.

Усмихна му се в отговор, очаквайки с нетърпение завършека на вечерта, когато щяха да останат сами. В тъмнината. И с нищо между тях…

Той отново се скри в гардероба, а тя тръгна след него с мисълта, че имат няколко минути преди началото на партито и можеха да започнат с прелюдията отсега. Докато той се взираше в официалните ризи, подредени на закачалки, тя сложи ръка на гърба му, точно върху рамото на звяра.

Рейдж се отдръпна рязко и отстъпи.

— Заболя ли те? — попита Мери.

Започна да обикаля около него, а той продължи да се обръща, така че двамата няколко пъти смениха местата си.

— Рейдж…

— Ако не побързаме, ще закъснеем.

Гласът му бе малко дрезгав, гръдните му мускули потрепваха.

— Какво ти е на гърба?

Той свали една риза от закачалката, навлече я и я закопча бързо.

— Гърбът ми е наред.

Рейдж я целуна леко по бузата и бързо се промъкна край нея. Вече в спалнята, отвори вратата, водеща към коридора, взе часовника си от нощното шкафче и го сложи на китката си. Пръстите му трепереха, докато го закопчаваше.

Точно когато Мери се готвеше да го попита какво не е наред, на вратата се появи Фюри.

— Здравей, братко. Здравей, Мери — каза той с усмивка. — Искате ли да слезем заедно?

Мери прикри разочарованието си. Едва ли би могла да измисли по-привлекателен начин да бъдат прекъснати. Блестящата, многоцветна коса на Фюри падаше върху широките му рамене, а дрехите му бяха направо убийствени. Костюмът му бе синьо-черен с едва забележимо райе, а бледорозовата риза подчертаваше силния му врат и великолепния му тен. Мокасините му бяха невероятно елегантни, двойните маншети на ризата му бяха закопчани с масивни златни копчета, а на кутрето си носеше диамантен пръстен.

Фюри имаше наистина перфектен вид. Двамата с Бела щяха да изглеждат добре заедно, помисли си Мери.

— Кажи ми, Фюри, запозна ли се вече с Бела?

Той се зае да оправя кърпичката в малкия джоб на сакото си, макар че тя си беше на място.

— Да, запознах се. Онази вечер, когато ти и момчето дойдохте в центъра.

— Тя ще дойде тази вечер.

— Знам.

— И в момента не излиза с никого.

Господи, това изчервяване наистина може да ти вземе ума, помисли тя. Фюри беше възхитителен.

— Той не се интересува от такива неща — каза Рейдж, докато закрепваше пистолет на кръста си.

Мери му хвърли недоволен поглед, който той не забеляза, защото обличаше сакото си.

— Ти също си сам — каза тя на Фюри. — Нали?

— О, със сигурност е сам.

— Рейдж, защо не го оставиш да отговори сам? Е, Фюри, ако и двамата сте свободни, защо не я поканиш някой път на вечеря?

Той приглади реверите си и се изчерви още повече.

— Ами, не знам.

— Тя наистина е фантастична…

Рейдж поклати глава и я изведе в коридора.

— Остави това, Мери. Хайде.

По средата на стълбището тя дръпна Рейдж и го спря. Когато Фюри отмина надолу, прошепна:

— Спри да се месиш. Двамата с Бела може да се харесат.

— Единственото, което Бела ще получи от него, е разговор.

— Какво по…

— Той не се занимава с жени.

— Гей ли е?

— Не, но не се опитвай да му натрапиш Бела. Няма да е честно и към двамата.

Мери обърна поглед към Фюри, който точно стъпваше върху мозаечния под на фоайето. Въпреки лекото накуцване, се движеше с увереността на човек, на когото всичко си му е на място. Но може би само изглеждаше така. Може да е бил ранен в битка.

— Да не е… нали се сещаш, импотентен?

— Доколкото знам, не е. Обрекъл се е на въздържание.

Господи, каква загуба, помисли си тя, проследявайки с поглед движенията на мъжа.

— Значи принадлежи на някакъв религиозен орден?

— Не.

— Тогава защо?

— Когато става дума за Фюри, всичко се свежда до неговия близнак Зейдист. Да, знам, че не си приличат.

Рейдж я побутна леко и тя отново заслиза по стълбите.

— Защо куца?

— Носи протеза. Загубил е половината от левия си крак.

— Господи, как?

— Прострелял го е.

Мери спря.

— Какво? Погрешка ли е станало?

— Не, нарочно. Хайде, Мери, можем да довършим разговора по-късно.

Хвана я за ръката и я поведе напред.

Бела прекоси вестибюла, придружена от догена, който я бе докарал в имението. Огледа се замаяна. Семейството й притежаваше огромна къща, но тя беше нищо в сравнение с тази. Това бе направо… кралски дворец. Което беше естествено, предположи тя, защото Слепия крал и кралицата му живееха тук.