Вечна любов

— Докосваме се. — Той раздвижи пръстите си. — Ето, тук съм. — О, господи, възможно ли беше да изпита по-силна възбуда?

— Не, не си.

Опита се да се отдръпне от него и да седне в леглото, но свободната му ръка се стрелна към нея. Дланта му спря върху гърдите й и я притисна обратно върху леглото.

— Не съм свършил — каза той с дълбок глас.

— Искам да докосвам тялото ти.

Очите му засияха с ярка светлина. Но после блясъкът изчезна внезапно и през лицето му бързо премина сянката на някакво чувство. Страх? Не можа да разбере, защото той сведе глава. Целуна горната част на бедрото й, като я притискаше и галеше леко с бузата, челюстта и устата си.

— Нищо не може да се сравни с твоята топлина, сладост и мекота. Нека ти доставя удоволствие, Мери.

От думите му я побиха ледени тръпки. Вече ги бе чувала. В началото.

Устните му се преместиха от вътрешната страна на крака й, по-близо до съкровеното място.

— Не. Престани, Рейдж. — Той спря. — Не ми харесва, ако не участвам и аз. Не искам да го правиш заради мен. Искам да бъда с теб.

Той стисна устни, надигна се рязко и бързо скочи от леглото. Дали щеше да си тръгне?

Но той само коленичи на пода, подпрял широко разтворените си ръце върху леглото с наведена глава. Чакаше да премине възбудата му.

Тя протегна единия си крак, докосна ръката му със стъпалото си и прошепна:

— Не ми казвай, че отговорът ти ще е „не“.

Той вдигна поглед към нея. Държеше главата си ниско наведена, а очите му изглеждаха като две цепнатини върху лицето, от които струяха ярки неоновосини лъчи.

Тя изви тяло и премести крак, като му позволи да види за миг онова, което искаше толкова силно.

И задържа дъха си.

С едно-единствено движение Рейдж се надигна от пода и се хвърли върху нея. Легна между бедрата й, разкопча панталоните си и…

О, благодаря ти, Господи.

Тя отговори веднага, като се притискаше към пулсиращата му твърдост. Когато замайването й отслабна, усети, че той трепери над нея, вътре в нея. Готвеше се да му каже да спре да се контролира, но разбра, че не въздържанието бе проблемът. Той имаше някакъв пристъп, всеки мускул от тялото му се свиваше конвулсивно.

— Рейдж? — Погледна го в лицето.

Очите му светеха в бяло.

Опитвайки се да го успокои, тя го погали по гърба, но почувства нещо върху кожата му. Някакъв релеф. Като линии.

— Рейдж, има нещо на…

Той отскочи от нея и веднага тръгна към вратата.

— Рейдж?

Тя грабна нощницата си и го последва, докато я обличаше.

В коридора той спря да закопчее панталона си и Мери едва не изпищя. Татуировката беше оживяла. Беше се надигнала от гърба му, формите хвърляха сенки.

И се движеше, въпреки че той стоеше. Огромният дракон кипеше от ярост. Очите му се взираха точно в нея, а през тялото му преминаваха вълни.

Търсеше начин да се освободи.

— Рейдж?

Той се втурна, бърз като светкавица, слезе във фоайето и изчезна в скритата под стълбището врата.

И не спря да тича, докато не стигна почти до края на тренировъчния център. Стигна до съблекалнята, отвори вратата и влезе в банята. Пусна единия от душовете, свлече се, опрял гръб на покритата с плочки стена и седна под студената струя.

Беше ужасяващо ясно. Трептенето. Тихото бучене. Появяваха се винаги когато бе близо до Мери. И особено когато беше възбудена.

Господи, как не го беше разбрал преди? Може би просто искаше да избяга от истината.

Да бъде с Мери, беше нещо различно, защото… той не беше единственият, който искаше да я люби.

Звярът също я искаше.

Звярът искаше да излезе, за да я вземе.

42.

Бела се прибра у дома си, но не можа да се успокои. Писа един час в дневника си, после се преоблече в дънки и широк пуловер и си сложи топло яке с качулка. Навън падаха леки снежинки и се въртяха в нестройни вихрушки от студен въздух.

Тя вдигна ципа на якето и тръгна през ливадата, където тревата беше по-висока и по-неравна.

Зейдист. Не можеше да затвори очи, без да го види легнал по гръб в онази баня.

Унищожен. Не наранен.

Спря и се загледа в снега.

Беше му дала дума, че няма да му досажда, но не искаше да спази обещанието си. Бог да й е на помощ, искаше да опита още веднъж.

В далечината видя някой да обикаля къщата на Мери. Бела замря от страх, но после видя тъмната коса и разбра, че това не е лесър.

Очевидно Вишъс инсталираше охранителната система. Махна му с ръка и тръгна към него.

Тя много хареса Ви, след като поговори с него на партито. Той притежаваше онзи вид интелигентност, която при вампирите обикновено изместваше всяко умение за социално общуване. Но при този воин двете неща вървяха в комплект. Той беше привлекателен, силен, знаеше всичко, беше от онези мъже, които те карат да мечтаеш за бебета само за да запазиш тяхната ДНК в генната банка.

Чудеше се защо носи онази черна кожена ръкавица. И защо има татуировки отстрани на лицето. Може би щеше да попита за тези неща в някой удобен момент.

— Мислех, че няма да се наложи да се занимаваш с това сега — извика тя, като се качи на терасата. — Защото Мери е…