Вечна любов

Слънцето се скри зад дърветата и й стана студено. Стана, протегна се и влезе през външната врата във вестибюла. Когато тя се затвори, Мери показа лицето си на една камера и се отвори вътрешната врата.

Рейдж седеше на пода точно до входа. Изправи се бавно.

— Здравей. Чаках те.

Тя се усмихна неловко, като прехвърляше книгата в ръцете си.

— Исках да ти кажа къде съм. Но ти не си взе телефона, когато…

— Мери, слушай, за снощи…

— Чакай, преди да започнем този разговор… — Тя вдигна ръка. Пое си дълбоко въздух. — Утре ще отида в болницата. За прегледа преди започването на процедурите.

Той смръщи вежди толкова силно, че се сключиха в средата на челото му.

— В коя болница?

— „Свети Франциск“.

— В колко часа?

— Следобед.

— Някой трябва да те придружи.

— Някой доген?

Той поклати глава.

— Бъч. Ченгето го бива с оръжията, а аз не искам да си незащитена. Слушай, може ли да се качим горе?

Тя кимна. Той я хвана за ръката и я поведе към втория етаж. Влязоха в спалнята. Той продължи да върви напред-назад, а тя седна на леглото.

Заговори за посещението при лекарката и се оказа, че подготвя по-скоро себе си, отколкото него. После замълчаха.

— Рейдж, обясни ми какво се случи снощи.

Тъй като той се колебаеше, тя каза:

— Каквото и да е, ще го преодолеем. Можеш да ми кажеш всичко.

Той се спря. Обърна се към нея.

— Аз съм опасен.

Тя се намръщи.

— Не, не си.

— Знаеш ли какво е това върху целия ми гръб?

Побиха я тръпки, когато си помисли за движещата се татуировка…

Чакай, каза си тя. Нищо подобно не се е случило. Той просто е дишал дълбоко или нещо такова и затова е изглеждало, че татуировката оживява.

— Мери, това е част от мен. Звярът. Той е вътре в мен. — Потри гърдите, после ръцете си и накрая бедрата. — Опитвам се да го контролирам колкото може по-добре. Но той… Не искам да те нараня. Не знам какво да правя. Дори сега, когато съм до теб, аз… Господи, всичко развалям.

Протегнал треперещите си ръце, наистина изглеждаше напълно изтощен.

— Една от причините, поради които трябва да се бия, е, че битките ме успокояват. Затова бяха и жените. Спях с тях, защото облекчението помагаше да подчиня звяра на волята си. Само че сега, когато не мога да получавам секс, съм нестабилен. Затова миналата нощ почти изгубих контрол. Два пъти.

— Чакай… За какво говориш? Имаш мен. Прави любов с мен.

— Не мога да позволя това да се случва повече — каза той през стиснати зъби. — Не мога… повече да спя с теб.

Смаяна, тя втренчи поглед в него.

— Искаш да кажеш, че повече изобщо няма да си с мен? Никога вече?

Той поклати глава.

— Никога.

— Какво, по дяволите, значи това? Ти ме искаш. — Очите й се стрелнаха надолу към издутината под панталоните му. — Виждам го. Усещам миризмата на желанието ти.

Изведнъж очите му спряха да мигат и светнаха в бяло.

— Защо се променят очите ти? — прошепна тя.

— Защото той… оживява.

Тя стоеше безмълвна, а той започна да диша в странен ритъм. Две вдишвания, едно дълго издишване. Две кратки вдишвания, едно бавно мощно издишване.

Мъчеше се да проумее какво й обяснява Рейдж. Не успяваше да разбере повечето неща. Сигурно искаше да каже, че вътрешната му същност е коравосърдечна, мислеше тя.

— Мери, не мога… да легна с теб, защото… когато съм с теб, той иска да излезе. — Още две кратки вдишвания. — Той иска…

— Какво точно?

— Иска теб. — Отдръпна се от нея. — Мери, той иска… да бъде с теб. Разбираш ли какво казвам? Другата ми същност те желае. Аз… аз вече трябва да тръгвам.

— Чакай! — Той спря до вратата.

Очите им се срещнаха.

— Тогава го остави да ме има.

Устата на Рейдж се отвори от изненада.

— Да не си полудяла?

Не, не беше. Бяха се любили с безразсъдство, което граничеше с насилие. И преди бе усещала силните тласъци, проникващи в нея. Ако другата му страна беше толкова груба, смяташе, че ще може да се справи.

— Просто позволи да се случи. Всичко ще бъде наред.

Две кратки вдишвания. Една дълга въздишка.

— Мери, не знаеш какво говориш, по дяволите.

Тя опита да обърне нещата на шега.

— Какво ще направиш? Ще ме изядеш ли?

Той я погледна с белите си очи и тя изстина. Господи, може и да беше прав.

Но тя със сигурност беше полудяла.

— Ще те завържем — каза.

Той тръсна глава, спъна се в собствените си крака и хвана дръжката на вратата.

— Не искам да опитвам.

— Чакай! Знаеш ли със сигурност какво ще се случи?

— Не.

Той почеса врата и раменете си. Потръпваше неудържимо.

— Възможно ли е да получиш успокоението, от което се нуждаеш?

— Може би.

— Значи ще опитаме. Аз ще избягам, ако… е, ако се случи нещо странно. Позволи ми да го направя заради нас, Рейдж. Освен това, какво друго ми остава? Да се изнеса? Да не се виждаме? Никога повече да не се любим? Хайде, виж, точно сега го искаш толкова силно, че всеки миг ще излезеш от кожата си.

Върху лицето му се изписа страх, той стисна устни, очите му се разшириха. После го смени изражение на срам, на ужасна, разкъсваща мъка, която я накара да прекоси стаята и да отиде при него. Взе ръцете му и усети, че треперят.