Вечна любов

Въпреки че той щеше да я вижда. Щеше всяка нощ да ходи до дома й, за да се увери, че е добре. Сега времената бяха опасни за цивилните и някой трябваше да я пази. Щеше да се крие, за да не го види.

Мисълта, че ще я закриля, го успокои.

Нямаше доверие в себе си, ако трябваше да бъде с нея. Но вярваше безрезервно в способността си да я брани, без значение колко лесъри щеше да му се наложи да изяде живи.

45.

Мери крачеше по балкона на втория етаж, точно пред вратата на спалнята. Нямаше възможност да види какво правят Бъч и Ви с всичките онези вериги и нямаше как да разбере дали гледката на двамата мъже, подготвящи Рейдж за нея, е възбуждаща или плашеща. Вратата се отвори.

Очите на Бъч се отклониха, без да срещат нейните.

— Готов е.

Вишъс излезе и запали ръчно свита цигара. Дръпна силно.

— Ще се навъртаме тук, в коридора. В случай че имаш нужда от нас.

Първата й мисъл беше да им каже да си вървят. Толкова страшно ли беше, че да стоят пред вратата, докато тя и Рейдж се любят? В крайна сметка интимността беше не само състояние на духа, тя предполагаше и уединение.

После обаче си помисли за количеството стомана, с която бяха влезли. Изобщо не беше очаквала да са необходими толкова много вериги. Някое въже може би. Белезници. Но не и вериги, с които вдигаш автомобили от земята.

— Сигурни ли сте, че трябва да чакате отвън? — запита Мери.

Двамата кимнаха.

— Довери ни се — промърмори Бъч.

Тя влезе в стаята и затвори вратата. От двете страни на леглото имаше запалени свещи. Рейдж лежеше гол на матрака, ръцете му бяха свити в лактите и завързани над главата, краката му бяха разтворени и толкова опънати, че не можеше да ги помръдне. Китките и глезените му бяха увити с вериги, стегнати около тежките дъбови колони на леглото.

Рейдж повдигна глава и синьо-зелените му очи пронизаха мрака.

— Сигурна ли си?

Всъщност не, не беше.

— Не ти е удобно.

— Не е зле. — Отпусна глава назад. — Радвам се, че съм вързан за колоните на леглото, а не за четири коня, които тръгват в различни посоки.

Тя огледа огромното тяло, простряно пред нея като за сексуално жертвоприношение.

Мили… боже. Истина ли беше? Наистина ли щеше да…

Престани. Не го карай да стои там по-дълго от необходимото. И щом това свърши и той разбере, че всичко е наред, няма да ти се налага да го правиш отново.

Мери изрита обувките си, свали бързо през глава дебелия пуловер и блузата с висока яка и събу дънките.

Рейдж отново повдигна глава. Докато тя сваляше сутиена и бикините си, членът му потрепна. Удължи се. Тя наблюдаваше как се променя заради нея. Лицето й порозовя от възбудата, красивата й гладка кожа се покри със ситни капчици пот.

— Мери…

Ирисите му побеляха, той започна да ръмжи тихо и да извива хълбоците си. Ерекцията му достигна първо до корема, а после и до пъпа му. Ръцете му внезапно се вдигнаха нагоре и дръпнаха веригите, които се разместиха и издрънчаха.

— Добре ли си? — каза тя.

— О, господи, Мери. Аз… ние сме гладни. Умираме за теб.

Тя събра смелост и пристъпи до леглото. Наведе се и го целуна по устата, след това се качи върху леглото. Покри го с тялото си.

Той се извиваше под нея, докато тя разтваряше бедра над хълбоците му.

Взе го в дланта си и се опита да го скрие в себе си. Първият път не успя. Беше твърде голям, а тя не беше готова и изпитваше болка. Опита отново и смръщи вежди.

— Не си готова за мен — каза Рейдж, изви гръб и се притисна към нея. Издаваше някакъв див, мъркащ звук.

— Ще се оправя, нека само…

— Ела тук. — Още докато говореше, гласът му се промени. Стана по-плътен. — Целуни ме, Мери.

Тя се отпусна върху гърдите му и се прилепи към устните му, опитвайки се да изпита желание. Не се получаваше. Той се отдръпна, сякаш усещаше, че не е възбудена.

— Ела по-нагоре. — Веригите се раздвижиха, звукът им бе почти като звън на камбани. — Дай ми гърдите си. Приближи ги до устата ми.

Тя се премести и допря зърното си до устните му. Тялото й реагира веднага щом усети нежното всмукване. Затвори очи, посрещайки с облекчение топлината, която я заливаше.

Рейдж сякаш усети промяната в нея, защото мъркащият звук се засили и във въздуха се разнесе приятно бръмчене. Докато я галеше с устни, тялото му се изви силно под нея, гърдите му се повдигнаха, после се надигна шията, а главата се отметна назад. Кожата му отново заблестя от пот, желанието му за нея изпълни въздуха с аромата на подправки.

— Мери, нека усетя вкуса ти. — Гласът му беше толкова тих, че думите едва се различаваха. — Твоята сладост. Нека усетя вкуса ти.

Тя сведе поглед. Две светещи бели очи се взираха в нея. Хипнотизираха, привличаха я така силно, че не можеше да им устои, макар да разбираше, че сега с нея не беше само Рейдж.

Изпълзя нагоре и спря върху гърдите му. Чувстваше се смутена от тази близост, особено както бе вързан.

— Още малко, Мери. — Дори начинът, по който произнасяше името й, не беше същият. — Ела до устата ми.