Вечна любов

Тя се премести неловко, опитвайки се да се пригоди към неговата поза. Накрая постави едното си коляно върху гърдите му, а другото — върху рамото му. Той изви глава и се повдигна, за да я достигне и погали с устни.

Стенанието му вибрираше в сърцевината й и тя опря ръка в стената. Удоволствието напълно премахна задръжките й и тя се отдаде изцяло на усещанията си, докато той я поемаше лакомо. Когато тялото й отговори с внезапно появила се влага, тя чу остър звук, последван от стенание, а веригите се опънаха силно и рамката на леглото изскърца. Огромните ръце на Рейдж се напрягаха, опъвайки веригите, които го задържаха, мускулите му бяха твърди като камък, пръстите — широко разперени и извити като нокти на хищник.

— Ето — каза той между краката й. — Усещам… че си близо.

Гласът му потъна в ръмжене.

Удоволствието я прониза и тя се отпусна върху леглото. Когато пулсиращите тръпки отслабнаха, тя го погледна. Белите немигащи очи бяха широко отворени от учудване и възхищение. Той бе изцяло завладян от нея. Лежеше и дишаше по онзи особен начин — две кратки вдишвания, едно дълго издишване.

— Вземи ме, Мери.

Думите бяха произнесени с дълбок, променен глас. Не бе гласът на Рейдж.

Но тя не се уплаши, нямаше и усещането, че го предава.

Каквото и да се бе освободило от него, то не беше злонамерено, а и не беше напълно непознато. Бе усещала това нещо у него през цялото време и сега нямаше от какво да се плаши. Когато срещна очите му, изпита същото чувство, както в билярдната зала — някакво друго присъствие, което едновременно с това беше Рейдж.

Премести се надолу и го прие в тялото си, обхвана го плътно. Започна да се движи равномерно, а хълбоците му се повдигнаха и от гърлото му отново се чу високо стенание. Тласъците се редуваха навътре и навън, все по-силно и по-бързо, доставяйки й все по-голямо удоволствие. Подпря се на ръце и крака, за да не я събори силата му и се опита да остане неподвижна.

Стенещият звук се усилваше, той се движеше неудържимо, удряйки хълбоци в нея, цялото му тяло трепереше. Беше като приближаващ ураган, който ще връхлети всеки миг. Внезапно се изви в дъга нагоре, леглото изскърца, а ръцете и краката му се напрегнаха. Клепачите му се отвориха и бяла светлина обля стаята, стана светло като ден. Тя почувства пулсирането му дълбоко в себе си, когато той достигна върха, усещането предизвика нов оргазъм у нея и тя напълно се изгуби в насладата.

Когато дойде на себе си, се отпусна върху гърдите му и двамата притихнаха. Чуваше се само дишането им, неговото следваше онзи странен ритъм.

Вдигна глава и се взря в лицето му. Белите очи горяха, вперени в нея с истинско обожание.

— Моята Мери — каза гласът.

После през тялото й премина слаб токов удар и въздухът се наелектризира. Всички лампи в стаята се запалиха, обливайки я в светлина. Тя ахна и се огледа, но вълната отмина така бързо, както и дойде. Енергията просто изчезна. Мери сведе поглед.

Очите на Рейдж отново бяха нормални, блестяха в синьо-зелено.

— Мери? — каза замаяно той с неясен глас.

Тя трябваше да си поеме дъх няколко пъти, преди да проговори.

— Ти се върна.

— А ти си добре. — Той вдигна ръце и сви пръсти. — Не съм се променил.

— Какво искаш да кажеш?

— Не съм… Виждах те, докато звярът беше с мен. Виждах те през мъгла, но знаех, че не те наранявам. Това е първият път, когато си спомням нещо.

Тя не разбираше какво значи това, но видя, че веригите са протрили кожата му до кръв.

— Може ли да те освободя?

— Да, моля те.

Отне й доста време да махне веригите. Когато вече бе свободен, той разтри китките и глезените си и я загледа съсредоточено, сякаш за да се убеди, че е добре.

Тя се огледа за някакъв халат.

— Най-добре да кажа на Бъч и Ви, че няма опасност и че може да тръгват.

— Аз ще им кажа.

Отиде до вратата и надникна навън.

Докато говореше с мъжете, тя гледаше татуировката на гърба му. Можеше да се закълне, че й се усмихва.

Господи, беше полудяла. Наистина.

Скочи в леглото и придърпа завивките върху себе си.

Рейдж затвори вратата и се облегна върху нея. Все още изглеждаше напрегнат, въпреки облекчението, което беше изпитал.

— След всичко това… Страх ли те е от мен?

— Не.

— А от… него?

Тя протегна ръце.

— Ела тук. Искам да те прегърна. Изглеждаш сякаш те е прегазил автобус.

Той отиде бавно до леглото. Мери махна с ръце — канеше го да побърза.

Рейдж легна до нея, но не я прегърна.

След един удар на сърцето, тя се хвърли към него, обви го с тялото си, галеше го с ръце. Когато дланта й се плъзна отстрани на тялото му, докосвайки края на драконовата опашка, Рейдж трепна и се отмести.

Не иска да доближавам татуировката, помисли си тя.

— Обърни се — каза Мери. — По очи.

Когато той поклати глава, тя започна да блъска раменете му. Сякаш се опитваше да отмести роял.

— Обърни се най-сетне. Хайде, Рейдж.

Той се подчини без никакво желание. Тръшна се по корем, ругаейки.

Тя плъзна ръка надолу по гръбнака му, точно върху дракона.